Как вероучението се превръща в ябълка на раздори?

Как вероучението се превръща в ябълка на раздори?

Вероучението в 1-ви клас се явява проблем за някои родители. Това се оказва така в Поморие, според публикации в национални медии:  „…Родителите в СОУ “Иван Вазов”, гр. Поморие, се сблъскаха със следния казус – те бяха заставени да подпишат заявления за ЗИП (Задължителноизбираема подготовка – бел. ред) с три предмета, без право на избор, като един от предметите е религия…”. И още: „…те бяха принудени да “изберат” за децата си предмета религия, като не им бе дадена възможност за светски подход…”.

Опонентите на подобни възгледи обаче основателно контрират, че след като има три предмета за ЗИП, значи все пак има и избор измежду тези три предмета…!

Светският подход винаги е бил достъпен и свободен за избор, по начало. Никой на никого не налага това да бъде религиозен, защото религията е личен избор. Колкото до обучението по вероучение в 1-ви клас, опонентите на критиките към това заявяват, че вероучението не цели да създава религиозни чувства и определения, а цели да създаде усещане за морални ценности, нравствени добродетели и разбиране за добро и лошо не на основата на религията, а на основата на общочовешките възприятия за това, напълно независимо от Православие, Ислям или друга религия.

Според критиците на вероучението в 1-ви клас, цитати като: “Аз съм християнче”; “Вярата в бога ни прави добри и силни”; “Ангелите – наши пазители”; “Бог подкрепя праведните и прави чудеса” и други, създават проблем!

Интересно е обаче, какъв е проблемът, когато споменаваме думи като: „добри”, „силни”, ”пазители”, „подкрепя”..? Това все пак са думи, които носят положителен заряд, дори и в контекста на цитатите, те не налагат определен тип мислене, освен този, който касае формирането на ценности, оспорването на които меко казано е странно!

Припомнянето, че в Църквата има хора, които са служили на бившата „Държавна сигурност” в случая е повече отблъскващо внушение, отколкото адекватно обяснение, защото такива хора, разбира се че има, но това автоматично не означава, че Православието като такова е компрометирано, защото в Църквата има и много други хора, които не са служили на „Държавна сигурност”!

Въобще, противопоставянето на светското образование срещу духовното е напълно несъстоятелно, защото в масовото училище никой не говори за въвеждане на духовно образование. За това си има специални училища. Става дума за въвеждането на вероучение, което има традиции, при това – положителни традиции в исторически план. Иначе, за тези, които са против, никога няма да има подходящ момент и подходящ метод за това, защото те просто не искат децата да учат вероучение. 

Снимка: zetramedia.com

Коментари във Facebook