Приетата в края на 2014 г. Стратегия за развитие на професионалното образование в България няма визия и стратегическа цел, поради което липсва ясно формулирана насока за развитието и крайният резултат за пазара на труда от провежданите политики е неясен. Тази убийствена констатация се съдържа в одитен доклад на Сметната палата за професионалното образование и заетост за периода 2012-2104 г., коментиран в статия на Велиана Христова във вестник „Дума”.
Липсата на актуализация на Закона за професионалното образование и обучение, предвидени в националните стратегии, забавят реформите в сектора, се казва още в доклада.
Бавно се увеличава броят на общинските училища и намалява броят на държавните училища с професионални паралелки, което забавя реализирането на мерките за поетапно предоставяне на правомощия на местните власти, твърдят от Сметната палата. Мрежата от професионални училища пък не е свързана с потребностите и спецификите на отделните региони.
Странното е, че бизнесът непрекъснато говори, че му липсват кадри със средна квалификация, а какви и колко – тъкмо такива данни липсват.
Според Сметната палата темпът на нарастване на разходния стандарт за издръжка на един ученик в професионалните училища е нисък, освен това няма система за оценяване на качеството, поради което финансирането не се обвързва с резултатите. И от данните на НСИ неотдавна стана ясно, че броят на обучаващите се в професионални училища е силно намалял – с близо 60 000 души.
В одитния доклад е отчетено, че нито средствата за професионалното обучение са достатъчни, нито връзката му с работодателите за модернизиране на материалната база е добра. В одита се повдига и друг важен въпрос – доколкото в общообразователните училища се допуска създаването на паралелки за професионално образование, това води до пренасочване на децата от специализираните професионални училища към общите и съответно това няма как да не занижава качеството на специалната професионална подготовка.
