За няколко точки повече

За няколко точки повече

-Как Ви се видя преразказът?
– Ами много лесен.
– За какво ставаше дума и кой е авторът?
– Абе за един беден момък, ама не помня автора.

Ако се чудите за какво става дума – учениците от седми клас трябваше да преразкажат на изпита си за гимназия приказка от Георги Русафов, наречена “Богатствата на момъка”. Елементарно четиво, не за седмокласници, както едно от самите момчета каза, излизайки от изпита. Ама когато бе попитано как се казва приказката и кой я е написал, се затрудни да си спомни автора. По същия начин реагираха още няколко негови връстници, които никога през живота си не са чели въпросната приказка и никога повече няма да я прочетат.

“Аз гледах да запомня текста, за да си напиша после преразказа”, посочи едно от момичетата. “После и без това няма да го прочета повече”.

След като поне четири деца споделиха, че не помнят заглавието на четивото, нито кой го е написал, започнах сериозно да се питам на какво учим децата си.

Да преразказват умело произведения, които не блестят с художествени качества, но са лесни, за да си изкарат изпита? Да демонстрират познания за залог и вид на глагола, вместо собствено мислене?

Имайте предвид, че ако детето вземе да разсъждава в рамките на преразказа, за това ще му бъдат отнети точки. И аз все още продължавам да недоумявам как министерството на образованието може да отнема точки на човек, който разсъждава.

Хайде, ако разсъждава тъпо, отнеми му от точките. Но защо да го порежеш за оригинално мислене? В резултат на цялата тази тъпотия едно момче излезе и каза пред медиите: “Ако човек е зубрил, все ще нацели, но иначе изпитът беше под нашите възможности”. И вероятно беше право.

Този изпит беше под възможностите на можещите и мислещи деца, защото не провери можене и мислене. Беше под нивото на децата, които имат въображение, защото не провери въображението им.

Той прояви и от години проявява тъпи стандарти и бе отегчителен за фантазьорите, тъп за отличниците и прекалено лесен дори за четворкаджиите, които вече са изрешили по-трудните задачи от предишните миниматури.

Вероятно е крайно време да се промени изпитната схема, при която компютри проверяват познания, вместо учители да проверяват мислене. Тези деца трябваше да пишат есета, чрез които би могъл да се провери и правописът, и пунктуацията им, и литературните им познания.

Вместо това държавата се заби в шаблоните. Дори и училищните директори вече са на мнение, че форматът на изпита трябва да се промени. За да не се налага децата да преразказват текстове, които, както сами казват, са под нивото им.

Все пак за учениците от 21 век тестове трябва да се пишат от експертите от 21 век.

Автор: Стела Стоянова

Източник: standartnews.com

Коментари във Facebook