Основаната идея на това събитие е да обсъдим какво и къде имаме сили, капацитет, идеи и най-важното действие да инвестираме през следващите 10 години. Тук говорим за наука и иновации.
Това каза зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева, пред журналисти, предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Науката и иновациите в България определено показахме в това правителство, че са приоритет и че са на дневен ред и това го показваме с финансирането, което отделяме за този сектор. В рамките на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която се е координира от МОН, ние инвестирахме 300 млн. лв. в изграждането на центрове за върхови постижения. Това са фокусирани инвестиции в инфраструктура, добро оборудване, научни екипи, във важни научни области“, каза още Ангелиева.
Тя уточни, че в Министерството на образованието е взето решение да се изпълни със съдържание, така наречената, пътна карта за научни постижения. „Всяка една държава има научни инфраструктури, които са уникални. Пример за нейните природни или икономически дадености, или са важни по отношение на повишаване на нейния индустриален капацитет, или са важни, защото имат историческо значение. За България в нашата пътна карта ние сме определили като един от най-важните, ключови обекти Обсерваторията в Рожен“, добави още зам.-министърът Анегелиева.
„Оказва се, че години напред България може да има предимство в много области, но реално последните 20-30 години не са правени мащабни и ключови инвестиции в инфраструктура. Защо говорим за инфраструктура, разбира се, че хората са много важни. На тези хора им трябва помещение, оборудването, с което да работят. Най-големите таланти, нашите умни деца, бъдещите ни изследователи, или нашите опитни професори, са постигнали много. Толкова бързо се развиват технологиите, че те не могат да покажат какво знаят без да имат условията за това. Реално в науката и иновациите вече виждаме изтичане на мозъци и то не е непременно свързано със заплащането на учения или с липсата на внимание. Много често наши млади изследователи отиват да работят навън, защото има над какво да работят и да експериментират. ЕК постави темата на дневен ред, още предния програмен период, да инвестираме в инфраструктурата, за да сближи всички държави“, обясни още тя.
„Инфраструктурата като пътища, воден сектор, енергетика, околна среда, здравеопазване, това са изключително важни сектори, където е важно да има баланс между държавите членки. Разговорът за науката и иновациите дойде на дневен ред, защото се видя, че се получава един двоен стандарт. И така започва едно изтичане на много талантливите, опитните и висококвалифицираните експерти от периферия на Европа до центъра на Европа. Това води до дисбаланс и забавяне на икономическия растеж в периферията на Европа. Ние не може и не бива решенията, които взимаме в ЕС да са в ущърб на развитието на икономика основана на знание в държави като България“, посочи зам.-министърът на образованието.
