Деца-наставници събират ромчета по къщите

Ученици-наставници са прикрепени към ромчета, застрашени да отпаднат от училище, като задачата им е с добър личен пример и подкрепа да ги задържат в клас.

Сутрин наставникът отива в дома на детето в махалата и го взима оттам, за да отидат заедно на училище, помага му да не изостава с уроци и домашни. Обучението от връстници е много ефективно и тази практика се оказва сред най-успешните в училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник”. Това разказа Деян Колев, председател на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. В момента в нея са 280 учебни заведения с деца от малцинствата, а 200 от директорите им се събраха на двудневна среща в Пловдив.

Всички училища от Пловдивска област в мрежата също прилагат модела за двойки ромче-наставник. Малките ментори са ученици, които може и да не са отличници, но са неформални лидери, обясни директорката на ОУ „Васил Левски” в Караджово Красимира Благоева. По-малките се влияят от тях, тъй като обикновено наставникът също е от общността, но от по-будно семейство с по-висок статус и влияние в групата. Родителските клубове и различни форми на интеркултурно обучение в задължителните и факултативни часове са друг ефективен инструмент за задържане на ромчетата, показва опитът на „Амалипе”.

От всички 280 училища в мрежата през миналата година в 118 не е отпаднал нито един ученик, а само в 7-8 има по-голяма концентрация на деца, които са спрели да посещават занятия. Данните сочат също, че 91% от завършилите 7. клас в тези заведения са продължили в гимназия, за сравнение – през 2010 г. делът им е бил 38 на сто. Намаляват и натрупаните отсъствия без уважителна причина. Всяко пето от тези училища стана иновативно и вече работи не само за задържане на децата, а и за повишаване на качеството на образование, подчерта Деян Колев.

Да се променят регламентите при напускане на училище заради заминаване в чужбина и връщане обратно, настояват от Център “Амалипе” . Този процес е интензивен сред ромите и турците, а в момента няма реални данни за него. Както при напускане на държавата се иска документ за съгласие от другия родител, така може да е задължително да се представи и удостоверение от училището, че детето е отписано оттам, предлага председателят на организацията Деян Колев.

Въпреки намеренията за обвързване на системата за обхват с граничните служби, то още не е факт. В други държави системата е гъвкава и често поема децата. Особено в Германия обикновено ги записват на училище. Когато се върне ученикът обаче, той трябва да представи документ оттам, заверен с апостил – изискване, което масово не се спазва, и пречи хлапето да се запише отново у нас. Още по-сложно е, ако си дойде в средата на учебната година – нито може да му се признае половинката зад граница, нито е уместно да се чака началото на следващата. Ако пък е учило 2 г. по друга система, често нашата не ги признава и ако го върнем с 2 г. назад, ученикът напълно ще се домитивира, посочи Колев. Според него в по-дългосрочен план може да си мисли за обща система на министерствата в различни държави, която да следи движението на деца.

Друга необходима промяна касае реформата с делегираните бюджети. От „Амалипе” отчитат като добра стъпка отделянето на повече ресурси за малки училища, допълнителни пари за работа с уязвими групи, поемането на разходите за пътни на средношколци от село до училище, добрия диалог с МОН през последната година. Настояват обаче, както има единен стандарт за ученик, паралелка и институция, да се въведе отделен и за училище, което е единствено в населеното място. Колев се мотивира с това, че ако в Христо Даново такива учебни заведения имат по 500 ромчета, в Северна България са с по 100. „Политиките трябва да се правят не за големите градски училища, а и за селските и ромските. Двата типа са като крилата на самолет – ако едното е повредено, пада цялата машина”, обобщи Колев.

Източник: marica.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook