Според международното проучване PISA 2018 в България почти 71% на деца на възраст 15 години владееят поне един език извън този, който се говори вкъщи. 95.3% от 15-годишните в България учат два или повече чужди езика в училище, а почти 45% казват, че са се срещали в училище с хора от други страни, предава Дневник.
Анализът на дооклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за т.нар. глобална компетентност е обхванал 66 държави, като България е в групата на 39 страни, в които учениците са попълнили само въпросник по темата, но не са участвали в тест за нея.
За България отсъстват данни какъв е ефектът от ученето на чужди езици за това подрастващите да знаят повече за комуникациите между различни култури и за глобалните проблеми. Не е ясно помага ли това да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, има ли значение за нагласите им към имигрантите и способносттна на учениците да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.
Прекият контакт с чужденци в български училища оказва някакъв положителен ефект това да се промени, показва докладът. Но в текста се посочва също, че това не се отразява особено на атмосферата в учебните заведения в България и оценката на директора за убежденията на учителите за мултикултурната среда и еднаквото отношение към всички деца, независимо от произхода им.
Под 50% от директорите са съобщили, че в преподаването в тяхното училище са засегнати международните конфликти и причините за бедност, а в 60% говорят в клас за здравни въпроси и равенство на половете. Не повече от 30% от училищните директори в България казват, че при тях се обсъжда с учениците как да контактуват с други културни и религиозни общности, а под 50% – че в учебната им програма има формални занимания за отвореност към други култури и запознаването с тях.
България е сред държавите, в които има отчетливо значение материалното и общественото положение на семейството, от което идва детето. Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на нагласата, убежденията и степента на познания. За България, е посочено, че това е особено ярко изразено между учениците от по-слаби социални групи и тези с по-добро положение. От явлението са засегнати сложни теми като климатични промени, миграция, бедност и международни конфликти. Голямото разминаване се дължи не само на това откъде децата черпят информация по тези теми, но и с каква предварителна нагласа подхождат към тях, а тя в значителна степен се формира в семейната и обществена среда.
Когато става дума за отношението към имигранти, докладът включва България сред страните с най-отрицателни нагласи на 15-годишните като Унгария, Полша Словакия, Турция, Латвия и Саудитска Арабия.
България е в компанията на Доминиканската република и Обединените арабски емирства, когато става дума големи разлики в способността на учениците да разбират и приемат гледната точка на другия. Това не е някакъв „балкански феномен“, тъй като на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.
България е и сред малкото страни, в които момичетата се оказват по-адаптивни от момчетата към промяна на средата.
Вижте проучването.
