се срещна и разговаря с осем личности, чиято мисия е да променят и улеснят ежедневието ни чрез технологиите, като пренаписват границите на възможното. Защо точно 8? За да ви разкажем чрез тях историята на Windows 8.1.
Проектът е озаглавен „Windows 8.1 – лично твой“, а идеята носи посланието за човека като фактор за промяна, като подправка, която придава вкус и индивидуален стил на технологиите, които ползваме всеки ден.
Днешната история „Jam Session“ е на Димитър Илков.
Димитър Илков споделя за себе си, че не таи сантименти към миналото и няма нещо, с което да не може да се раздели. Спрял е да гледа телевизия, а в свободното си време обикаля Европа с приятелката си, за да слуша музика. Харесва Sashа и лейбълите Crosstown и Hot Creations. Казва, че като малък не е искал да се занимава с програмиране, нито е обичал компютрите. За сметка на това е бил много добър по математика и днес е част от екипа на Sportal.bg, Sport.net и работи като CTO по платформата Football Scout.
Къде работиш?
Работя във Football Scout от 8 месеца. Това е професионална мрежа за футболисти, създадена от собствениците на Sportal.bg. В нея футболистите имат възможност да си направят подробен профил и да си обменят информация и мнения, свързани с професионалните им изяви.
Има ли приложение за мобилни устройства?
Няма още, но ще направим. Вече имаме Windows приложение за Sportal.bg. Навремето съм писал апове и за Windows Mobile.
Какво правиш в свободното си време?
Зависи, с приятелката ми харесваме електронна музика и обичаме да пътуваме много из Европа, повече по партита, отколкото по фестивали. Ходим често в Румъния, защото е близо и бързо се стига. Ходя и за риба редовно.
Любими диджеи?
Много са. От по-възрастните, Sashа ми е любим все още – той пуска музика от повече от двайсет години. От по-новите, бих казал целия лейбъл Crosstown и Hot creations също.
Какво винаги имаш в куфара си, когато пътуваш?
Лаптоп, за жалост (смее се).
Това означава ли, че не издържаш дълго без интернет?
Рекордът ми беше четири дена без интернет, но не по моя инициатива, а по стечение на обстоятелствата. Бяхме на един остров в Турция преди един месец и се оказа, че никъде няма интернет. За четири дена си намерих интернет два-три пъти по половин час в кафенетата в съседното село.
Как си представяш идеалната работа?
Няма идеална работа. От значение са екипът, ръководителите или изобщо хората, от които зависи процесът и от които ти зависиш, заплащането. Много е важно какво точно вършиш, дали се занимаваш с по-модерни технологии или поддържаш система, която е на десет години. Винаги има нещо, което не е идеално и се налага да се правят компромиси.
С кои предмети от миналото не можеш да се разделиш?
Нямам такива, с всички съм се разделил. Дори и телевизия не гледам.
Къде виждаш твоята бъдеща реализация – в България или чужбина?
Доста екзистенциален въпрос. Преди няколко години исках да замина за чужбина. След като обиколих доста от страните в Европа, разбрах, че не бих останал да живея в нито една от тях, въпреки че са хубави. То е като с работата – има плюсове и минуси, везните никога не клонят само в едната посока.
Живял ли си в чужбина?
Не, но щом след пет-шест дена ми писва, значи не е моето място.
Мислил ли си къде ще си след 10 години?
Не, защото и да го мисля, шансът да стане е минимален. Но определено искам да продължа да се занимавам с това, което правя в момента. Със сигурност ще е в IT сферата.
А как реши да станеш програмист? Как се запали по компютрите?
Като бях по-малък изобщо не обичах компютри, в интерес на истината. Спортовете ме влечеха повече. Не съм като повечето програмисти, които са пред компютъра от петгодишни. Като ученик бях много добър по математика и реших да кандидатствам информатика. Истински се запалих по компютрите в университета. Първи курс беше яко учене, втори – яко бачкане, но нещата ми се наредиха, завърших и започнах да работя в IT сферата.
Намерил си начин да свържеш двете си най-големи увлечения – компютрите и спорта.
Долу-горе е така. Като цяло работата си е работа, удоволствието – удоволствие. Хубаво е да ти харесва работата, но не трябва да се смесват много. Имам доста приятели, които ходят за риба като мен, и решиха, че ще изкарат пари от това, но се отказаха, защото започна да им омръзва. Когато хобито се превръща в задължение, се губи удоволствието от него.
