Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков ще обяви новите данни от Рейтинговата система на висшите училища в България. За 2024 година в нея са включени 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Въз основа на десетки показатели са измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда. програми след вече завършена степен на висше образование.
Данните от Рейтинговата система показват, че над 85 % от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.
От настоящата година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование.
Безработицата при висшистите през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.
Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).
Трите професионални направления с много студенти са г. „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.
