Без изненади
И макар в публикуваното в края на 2018 г. издание на класацията да няма много изненади, тенденциите, които тя очертава, показват посоката, в която се движи българското висше образование. А те са: все по-малко студенти, които се записват в бъгларски вузове (15% намаление спрямо 2014 г.), но и все по-ниска – близка до нулата – безработица сред тях след завършването им; плавно увеличаващо се заплащане на завършилите университет, което изпреварва с близо една трета средната заплата за страната (1151 лв. срещу 908 лв. към февруари 2019); високи доходи и почти нулева безработица в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти, както и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, създаващи твърде много кадри, които пък често се реализираха в сфери, където не е нужно висше образование.
„В рейтинговата система има четири добри и една лоша новина“, казва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института „Отворено общество“, който стои в основата на създаването и обновяването на рейтинга заедно с компанията „Сирма солюшънс“. Според него намаляването на броя студенти е „лошата“ новина, която се обуславя от демографските процеси в страната, но това стимулира реформа и рационализиране на избора сред младите хора – а и сред университетския мениджмънт. „В началото не бяхме щастливи от начина, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и как да правим. Предизвикателството да отидеш нагоре е още по-голямо“, казва пък председателят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев по време на награждаването на най-добрите университети.
„Ако доскоро в най-масовите професионални направления икономика и администрация имаше спад на студентите с 30% в последните пет години (от 60 000 през 2014 до 45 000 души през 2018 г. – бел. ред), в направление медицината увеличението е с 80%“, казва Стойчев по време на представянето на рейтинга и обяснява, че това показва как младите хора се преориентират успешно към по-перспективни специалности. Друга позитивна промяна е, че намалява броят на завършилите, които се осигуряват в чужбина – от 25% на 23%.
Освен по-рационални студентите също стават все по-добре платени, добавя Стойчев. И наистина – от 867 лв. през 2014 г., средният доход, който един абсолвент може да очаква, четири години по-късно е 32% по-висок. Това е проекция и на все по-добрите връзки между ВУЗ и пазара на труда – делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването работят на позиция, за която се изисква висше образование, бавно нараства до 49.26% от 48.56% и от 46% през 2014. Макар ръстът да е позитивен, той трудно може да бъде описан като задоволителен, но според Стойчев това е проекция на проблемите на българската икономика, която не успява да създаде нужните работни места за висококвалифицираните висшисти.
Проблемите обаче остават – завършилите направление „Туризъм“ могат да очакват много по-ниски средни доходи, а само 20% от тях ще работят по специалността си на позиция, изискваща висше образование, за разлика от медиците и фармацевтите например. Завършилите Софийския университет „Св. Климент Охридски“, което остава безапелационно на върха по 21 от общо 52 направления, могат да очакват много по-високи доходи (виж таблица 1) от завършилите университети извън столицата. Като цяло с няколко изключения водещите университети остават тези в столицата – Медицинският университет, Техническият и Лесотехническият и Химикотехнологичният и металургиченуниверситети доминират в тези полета, в които СУ не успява. Пловдивският университет и Аграрното висше училище в Града под тепетата са сред малкото изключения по тази линия.
Очаквано най-висок ръст на доходите се отбелязва в три групи предмети – математика, информатика и компютърни науки, както и компютърна и комуникационна техника, където ръстът на заплащането е най-висок. Следват инженерните специалности, като например машинно инженерство, металургия и енергетика, както и техническите предмети, свързани с износ с висока добавена стойност, като електроника, електротехника и мехатроника. Трети са медицинските и фармацевтични специалности, които продължават да бъдат на върха, що се отнася до реализация след завършването, привличането на повече студенти – български, но и най-вече чуждестранни.
Освен да ориентира студентите за най-перспективните професии обаче, рейтингът има и още една ключова цел – да помогне на МОН да регулира политиките си спрямо различните направления и университети. „Ние използваме информацията от рейтинговата система и информацията за част от показателите за изготвянето на комплексна оценка за качество и съответствие с пазара на труда“, каза при представянето на рейтинга министърът на образованието Красимир Вълчев. Добавя, че ВУЗ подобряват показателите си за научна дейност и започват да разбират, че трябва да инвестират в преподавателския си екип. „Очевидно висшите училища са предприели политики за стимулиране на научните изследвания. Една от основните причини е рейтинговата система“, добавя Вълчев. Според него друг позитивен сигнал е увеличението на броя студенти, записващи педагогическа специалност.