4 февруари 1997 г. – ден паметен в българската история

На 4. 02.2009 г. гражданите ще се съберат в 17 ч. пред паметника на Патриарх Евтимий със свещи, будилници и аларми на телефоните, за да отбележат 12 години от връщането на мандата от БСП. Събитието е квалифицирано като „помен за демокрацията и официално пробуждане на гражданското общество”.
 
Затова ми се иска да припомня онзи 4.02.1997 г., втория ден от блокадата, която беше парализирала живота в България. Януарският граждански протест през 1997 г. И тогава мирно протестиращите граждани бяха бити затова, че са дръзнали да проявят гражданско съзнание и гражданско действие чрез мирен протест. Нощта на 10 срещу 11 януари остана в историята с побоя над мирно протестиращите. Полицията отново беше хвърлена срещу гражданите. Както на 14.01.2009 г. Историята се повтаря. Януари се очерта като черен месец за политиката на Българската социалистическа партия.
 
Ето част от анализите ми тогава. На 4-ти февруари цялото пространство от НДК до Съдебната палата беше препълнено с хора – тротоарите и платното на улицата. Всички чакаха да тръгне шествието на Обединените демократични сили от НДК. Друго множество се беше събрало около храм-паметника „Св.Александър Невски”, където се провеждаше митингът след всекидневното шествие.
 
Колорит в Протеста внасяше творческата инвенция на студентите, нарисуваният часовник, който звъни в два часа на 11.01.1997 г., за да не бъде забравено насилието на българските граждани. Многобройни бяха символичните погребения на БСП, последното от които, осъществено от студентите на Геолого-географския факултет в двора на Софийския университет на 5.02.1997 г.,конкурсът Мис и Мистър Протест, многобройните имитации на Буратино с дългия нос, които визират политика Жорж Ганчев.
 
Интелигентността на Протеста личеше в осмислянето на възгласите – Съд! Съд!
 
Агресия и антиагресия се вплитаха в едно. От една страна стоеше заплахата за бомба в Дарик-радио и пожеланието – Приятно пътуване в ада, от друга – лозунгът Ние сме с голи ръце, който студент демонстративно държеше срещу кордона полицаи. Лозунгът се появи след побоя над гражданите.
 
Мирният протест изведе на улицата едно ново поколение млади хора, за чиято ценностна ориентация и гражданско поведение насилието са абсолютно неприемливи. Младежи на 20-25 години прозряха една истина, до която столетната комунистическа партия не беше успяла да достигне.
 
И още нещо – страхът, който на 10-ти януари преди обяд на живата верига около Парламента все още беше сграбчил хората. Цитирам реплика на жена, отправена към мене: Да не сте провокаторка, че ни писна от тях.”
 
Още същата нощ проявеното насилие от страна на управляващите като че ли събуди и смелостта и противодействието на хората, шествията на ОДС станаха по-многобройни, за да се стигне до шествието на 4-ти февруари, когато платното и тротоарите на бул. „Витоша” не можеха да поберат множеството.
 
И още нещо – изчерпаното търпение. Запис от 4.02., деня на разрешаване на конфликта чрез отказа на БСП от съставяне на второ социалистическо правителство, показва лозунг, написан върху тенджера, поставена на главата на мъж в средна възраст. Записът от шествието на ОДС гласи: Лумпен може, овца – не.
 
Победата беше схващана от студентите като победа за всички, за цялата страна, без оглед на политическите симпатии и принадлежност. Честита победа, българи! Гласеше лозунг от последното студентско шествие на 5.02.
 
Това са само щрихи от драматичния български Януари ’97, съчетал трагизма и величието на една нова епоха, когато по думите на тогавашната студентка по политология Люба Батембергска „обществото не се вписваше в духа на времето”.
 
Или, както пишеше на един лозунг от Митинга на победата на ОДС от 5.02 – Честита победа. Да живее Януарската българска революция, една революция, която българите сами започнаха през 1996 г. и сами завършиха през 1997 г. Януари беше само кулминацията на Втората българска Промяна. С победата на Обединените демократични сили в парламентарните избори на 19-ти април и избора на нов Министерски съвет на 21-ви май започна нормализацията на страната, трудовият делник, Новото Начало на България. Страх, досада, отрицание, нетърпение, радост от победата в пъстър калейдоскоп събираха емоциите на българите през най-красивия Януари от българската история.
 
Дванайсет години по-късно историята се повтаря. Т.е. развитието на България не върви по спирала, а се връща назад. Бихме могли да го ускорим с развитието на гражданското общество и все по-активното участие на гражданите в българския политически живот и гражданския контрол над работата на институциите. На всички власти.
 
А ето и някои лозунги от Протеста на 4.02.1997 г.: Журналисти срещу страха; Ако спечелим, печели цял народ. Аз не съм роб. А Вие?; Буратино, не ни облъчвай с тъпота; БСП, иди си веднага, утре ще бъде късно; Върнете нашата България; Демократични леваци – шут, аут, чупка, вън /жената ми сподели, че цяла нощ е мислила лозунга . ЛЙ/; Докога ще живеем така? Червени айдуци; Днес е денят; Дружно, братя българи; Една партия срещу един народ; Забрана и съд за червените боклуци; Зле, по-зле, най-зле – учител; Защо се криете, другари и другарки, от народната любов?; Искаме достоен живот; Искаме нормален живот. Без БСП; Искаме мирни избори, не окървавен премиер;Полицаи, не посягайте на децата на България!; Обща безсрочна стачка до изборна победа.
 

Коментари във Facebook