24 май – ден на славянската писменост, на българската просвета и култура

24 май – ден на славянската писменост, на българската просвета и култура
На 24 май в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – от 160 години.

Отбелязва се за първи път на 11 май 1851 г в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Шест години по-късно вече се празнува и в други градове – Цариград, Шумен и Лом. Датата 11 май е избрана от Геров заради факта, че това е общият църковен празник на двамата светии.

Кирил и Методий се почитат като светци от края на девети век, а 11 май като техен общ празник се отбелязва от 12-ти век. Официалното му признаване от Светият Всеруский Синод е станало в средата на 19-ти век.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век делото на светите братя се превръща в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си българският революционер, поет и журналист Христо Ботев.

След Освобождението у нас се отбелязва като училищен празник, но в Македония и Одринско дълги години е символ на дълголетната борба против турското управление и гръцката и сръбска пропаганда.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Музиката създава осем години по-късно Панайот Пипков.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.

Годината е 1969-та и след нея се провежда секуляризация – отделяне на църковния от светския календар. Така Кирил и Методий се честват църковно на 11 май, а на 24-ти отбелязваме святото им дело.

Денят е национален птазник от 30 март 1990 година с решение на Деветото Народно събрание.

Коментари във Facebook