Близо 2 900 ученици са включени в дуалната форма на обучение за последните две години. Данните представи образователният министър Красимир Вълчев преди участието си в образователна комисия.
Дуалната форма на обучение мотивира учениците да се включат в професионално образование, защото имат пряка връзка с работодателите, практическо обучение и надеждата, че ще се реализират на пазара на труда, констатира Вълчев.
По думите му професионалното образование е загубило и отстъпило от броя на учениците и паралелките, които са включени в него.
„Причината затова е, защото качеството на работните места през годините на прехода не е било толкова високо, възнагражденията на преподавателите са били ниски, а една част от професионалните училища са се превърнали в заведения за сегрегиране“, посочи още министърът.
Голяма част от родителите и учениците не припознават професионалното образование като възможност за добра трудова и житейска реализация, изрази съжаление Вълчев.
Мерките, които се предприемат за професионалното образование, очертават по-прецизирана политика и насърчаване на всички професионални и технически направления. Вълчев допълни, че е много важно да бъдат мотивирани подрастващите в областта на природните науки.
Според него образованието ще остане с традициите и характеристиките, които има от миналото. То трябва да бъде все по-гъвкаво и съобразено със спецификата на училищата, но и с интересите и способностите на учениците.
Всички изследвания показват обаче, че би било много трудно днешното поколение деца да бъде мотивирано, изрази съжаление просветният министър.
Той обясни и че днешните деца са от различни поколения, което предполага повече енергия и повече себераздаване от учителите.
„Днешното образование все още притежава характеристиките от времето на масовото производство – с класните стаи, класовете и еднотипните учебни програми. Динамиката на времето обаче ни казва, че ние трябва да отчетем, че днешното поколение изисква различни подходи“, констатира той.
Образователният министър смята, че трябва да се насърчат училищата и учителите да бъдат по-креативни и да променят образователната си система, отколкото да разчитат на промяна в учебните програми. Сред другите мерки, които изисква МОН са култура на ползотворни иновации и повишаване на образователните резултати.
