Проектобюджетът дойде заедно с дългоочакваната реформа на модела на финансиране на предучилищното и училищното образование. Изменението на формулата за формиране на делегираните бюджети на училищата отговаря на представените преди няколко седмици предложения. Новата информация, с която разполагаме, са конкретните размери на новите разходни стандарти за паралелка и училище, включени в проект за решение на Министерски съвет за тяхното определяне, които позволяват да се направи конкретна оценка на новия модел и въздействието му върху различните типове училища.
Колко ще получават училищата?
Накратко, целта на новия модел е приоритетно да се увеличи финансирането на малките училища в малките общини и увеличението на заплатите на учителите. Това се постига с допълването на разходните стандарти за ученик с такива, които вземат предвид броя паралелки в отделните училища и самото училище. Според проекта за решение за определяне на стандартите (което все още не е влязло в сила, но няма изгледи да се промени, предвид изтеклия период за обсъждане), всяко едно училище ще получава по 33 хиляди лева, а за всяка паралелка се отпускат по 6992 лева. Базовият стандарт за ученик пък ще е 1370 лева, като диференциацията по размер на общината, която досега беше основният метод за приоритетно финансиране, се запазва, но във вид на множител за основния стандарт – между 0,01 и 0,12 (с други думи, стандартът за ученик варира между 1370 и 1534 лева). Разлика има и в разпределението между групите общини – вместо досегашните седем е добавена и нова, осма група. Освен това вече се взема предвид близостта до границата; приоритетни за финансиране са и училищата, разположени в Северозападен район, Родопската област или Странджа-Сакар.
Какво обаче означават новите стандарти на практика за формирането на училищните бюджети? За да оценим ефекта им, ще изчислим бюджетите на три средностатистически училища – от малка, средна и голяма община, както по прилаганата до настоящата учебна година формула (с приетия през 2016 размер на разходните стандарти), така и по новата. За улеснение допускаме, че училищата не получават допълнителна помощ от общините си, както и че на общинско ниво не се преразпределят средства към приоритетни училища.
Примерното формиране на бюджетите ясно откроява резултата от прилагането на новите разходни стандарти. Въпреки заявения от Министерство на образованието приоритет върху малките училища в малки общини, финансирането и на трите училища нараства доста равномерно – с по 23% за училищата в голямата и средната община и с 21% за това в малката. Тази разлика най-вероятно е продукт на употребата на средностатистически, а не на реални училища. При реално разпределение на бюджета за образование такава разлика най-вероятно няма да има, тъй като формулите видимо целят равномерен ръст на финансирането. Трябва да се има предвид, обаче, че ръстът на ученик не е един и същ – според новопредложените стандарти, голямото училище получава 326 лева повече на ученик, средното – 337 , а малкото – 364. С други думи, заявеният фокус върху подобряването на финансовото състояние на малките училища ще бъде постигнат в абсолютно измерение, поне до известна степен.
Сред важните нови мерки са и отпускането на допълните средства за професионалните училища, които обучават в направления, в които се очаква да има дефицити на пазара на труда в бъдеще, както и за училища със съсредоточаване на ученици от уязвими групи. Видно е, че налице е воля за съобразяване на образователната система с реалностите извън нея и с потребностите, на които следва да отговаря.
Количество, а не качество
Само по себе си, разпределението по новите формули обаче не внася особени различия със сегашнния модел. От по-голямо значение е неговата обосновка – на няколко места, особено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, се посочва, че целта на реформата в модела е обвързването на финансирането с качеството на образование и осигуряването на по-добър достъп до качествено образование.
Новото финансиране обаче няма нищо общо с качеството – връзката е по-скоро обратна, тъй като въвеждането на новите разходни стандарти дава леко преимущество на малките училища в малки общини, където досега системно се постигат по-слаби резултати. Възможно обяснение за това е обещаното въвеждане на модел, обвързан с „качеството на образователния процес“. Този модел, обаче може и да се забави още няколко години, доколкото заявката е той да бъде изработен до края на мандата.
Във всички случаи за пореден път въвеждането на оценка на резултатите от образователния процес вместо броене на участващите в него единици се отлага. По тази причина е и прекалено рано да се дава еднозначна оценка на мерките по промяна на модела. На този етап обаче реформите по-скоро изглеждат като опит за „отмятане” на поето обещание, без то реално да бъде изпълнено.
Анализът е на Адриан Николов от Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
