Учебниците, по които учат българските деца, насаждат крайно погрешни представи за обществените, етнически и религиозни групи и по този начин правят учениците нетолерантни към различните още от най-ранна възраст, сочат резултатите от проучване на Комисията за защита от дискриминация, цитирани от „Монитор“.
В него се съдържат примери от помагала за дискриминация по етническа принадлежност, а също и по пол, религия, сексуална ориентация, възраст и увреждания.
Има например учебник, в който гледайки изображение, децата трябва да познаят думата „негър“, която от няколко години е категорично отхвърлена в целия цивилизован свят и призната за дискриминационен израз.
Гедайки снимка на афроамериканче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе у децата се създава впечатление, че всички представители на негро-австралоидната раса изглеждат по този начин“, се казва в доклада на комисията.
Още в предучилищна възраст децата имат изградени стереотипи за ромите. Като пример от КЗД дават текст от учебник по български език за седми клас със заглавие „Манго и рибарят“. Според експертите четивото индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите винаги са гладни и без покрив и че новите дрехи са им неприсъщи и ненужни. От комисията отбелязват и използването на собственото име Манго като нарицателно.
Неразбираемият и несъобразен с възрастта и интелектуалните способности на децата стил в много от учебниците също се явява дискриминация, отчитат също така експертите. Една от критиките им е, че в един урок се съдържат прекалено големи по обем текст и нови понятия.
Те препоръчват на просветното министерство да заложи антидискриминационни критерии, на които да отговарят учебните програми и помагалата в школата.
Подобна тема не присъства само у нас. Преди няколко месеца в САЩ извадиха списък с думи, които са крайно нежелателни за употреба в местната образователна система.
