По повод 5 октомври – Международния ден на учителя ви срещаме с Ралица Кирилова, директор на най-голямото българско училище – 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София.
Тя споделя: „Учителството носи усещане, че правиш нещо истински смислено за добруването на обществото ни. Само в една спокойна и свободна среда, в която училището и учителят имат право на избор и инициатива, можем да създаваме и възпитаваме умни и почтени българи“.
Ралица Кирилова е директор на най-голямото българско училище – 18. СУ „Уилям Гладстон“. Завършила е История и Културна антропология, има редица специализации в страната и чужбина, в областта на управлението. Учител по История и цивилизации, както и по Гражданско образование. Смята себе си за неуморен оптимист, вдъхновител и човек на действието.
Госпожо Кирилова, какво за Вас е да си учител? Какво прави тази професия призвание?
Вероятно е клише да кажа – призвание, но отвъд клишетата – това е работа, която изисква повече вдъхновение, кураж и вяра от всяка друга. Учителят създава и моделира бъднините ни. За мен е привилегия тази професия да ме избере и аз всеки ден гледам да бъда по-добра и достойна за нея. Това ми носи не просто удовлетворение. Такова носи и най-простата свършена работа под небето.
Интеракцията в час, общуването с учениците, предаването на светлинката на науката, възможността да разгърнеш най-доброто у тях самите, да ги вдъхновиш, че са достойни за деня си и че имат право на най-смели мечти е голяма награда в ежедневието. Например, вчера в XII клас имахме разговор за Дойранската епопея, за куража, за знанието и прилагането му в битките, но и за човешките слабости и възвисяването над тях. Накратко – учителството носи усещане, че правиш нещо истински смислено за добруването на обществото ни.
Кои са най-големите предизвикателства пред учителите днес?
Винаги е било сложно, днес предизвикателствата са от различно естество – дигитализация, цялостна трансформация на процесите, битка за внимание и мотивация, руинране на авторитета…за мен като учител, а и като ръководител, най-голяма пропаст се явява тази със загуба на доверие и уважение по между ни. Сякаш сме забравили, че когато „важните възрастни“ се разбират, тогава детето расте здраво, спокойно и се учи на труд, постоянство и почтеност. Днес учителят има да преодолява освен свръхбързото технологично развитие на света, нещо по-страшно – общественото недоверие.
Българската образователна система е в процес на реформи. Какви са най-важните и какво е нужно да се направи?
Споделям мнението, че учебните програми имат нужда от корекции, но за мен най-необходима е реакция, спрямо възможностите и границите на училището. Българското училище е натоварено с много неприсъщи и неестествени за дейността си функции.
Преодоляването на родителски конфликти, непрекъснатата нужда от медиация между родители и учители, работата с огромната гранична нормативна уредба и какво ли още не създават усещането за загуба на посока. Вярвам, че когато ясно се дефинират смисълът и функциите, когато има почтеност и добронамереност, а такава има – виждам я всекидневно, между всички участници в процеса, тогава можем да градим качество на образователната услуга. Само в една спокойна и свободна среда, в която училището и учителят имат право на избор и инициатива, можем да създаваме и възпитаваме умни и почтени българи.
Като директор на училище каква е Вашата роля за осигуряване на спокойна и продуктивна среда за учителите и за учене?
Ролята на директора е наистина сложна в осигуряването на баланс между всички интереси и запазването на смисъла, въпреки интересите. Давам пример – директорът е този, който носи отговорност за всичко в едно училище – от запушената мивка, до резултатите от НВО или ДЗИ. В този процес общува с десетки, в моя случай – хиляди хора. Ролите, които съвместявам ежедневно, варират между пълководец, утешител, медиатор, контрольор, малко съм като от Ботевия разказ „Калъп за учители“, но без сарказма. Гледам всичко, което правя, за да осигуря този много сложен баланс – да го правя в условията на общо съгласие, но и с неотстъпчивост от морала, смелост и винаги с усмивка.
Пожеланието Ви за Международния ден на учителя?
Пожелавам на колегите здраве и сили, но също – повече вяра в добрината и смисъла, повече ежедневни усилия и нека всеки си помисли какво дава за това призвание „учител“, а не какво му се дължи. Дължимото ще дойде – с неотклонността и правотата на делата ни.
Честит празник на най-важната професия, която осигурява същетвуванието и цивилизоваността ни!
Снимка: Личен архив
