Явор Джонев: Равният старт е химера

Явор Джонев: Равният старт е химера

Явор Джонев е основател на Фондация за образователна трансформация, която изгражда екосистема от прогресивни училища в България. Съосновател на група от български софтуерни компании. Живее 15 години в Канада. Завръща се в България през 2006 г. Зам. -председател на Управителния съвет на Българска асоциация на софтуерните компании. Съавтор на Стратегическите изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система. Един от организаторите на гражданската инициатива „Диалог за бъдещето”. Преди година напуска софтуерния бизнес, за да работи за развитие на образованието.

Каква е цената на безплатното образование у нас?

Образованието в България не е безплатно, ако говорим за качество. Дефицитите на държавната образователна  трябва да се компенсират с частни уроци и други разходи. Вероятно тези допълнителни разходи са сравними с държавния бюджет за образование. Реално отделяме двойно повече пари, но не сме доволни от резултата. Системата е фокусирана върху постиженията на най-добрите за сметка на останалите ученици. Разликите са драстични. Така социалните неравенства се задълбочават, вместо да бъдат компенсирани. Равният старт в живота се превръща в химера, подобна на много други в нашата действителност.

Опасно е да не залитнем към „пазарни“ решения на тези проблеми или просто да наливаме повече пари. Разбира се, че е необходмо да се увеличат бюджетните средства за образование, но как се управляват те, е многократно по-важно. Какви промени се целят и дали имат достатъчно добър ефект – върху крайните резултати от ученето, доказан с независими изследвания, а не отчетен административно. За съжаление, твърде много програми или просто раздават пари „на всекиго по малко“, или въобще не са проектирани за ефективност на крайния резултат, да не говорим за оценка на инвестицията. За съжаление, твърде малко програми са фокусирани върху най-същественото: педагогическото взаимодействие между учителя и ученика. Твърде малко се мисли за подобряване на най-важните умения на учителите – да преподават по-добре.

Все още ли смятате, че образованието у нас е насилствена дейност, през която трябва да прекараме децата си?

Да. Нищо съществено не се е променило. Не можем и да очакваме, защото цялостното мислене, ценности и практики – както в обществото, така и в управлението на образователната система, така и в учителската професия, не са се променили. Парадигмата е остаряла. Необходима е нова. Необходими са не просто добри административни реформи, а трансформация в основата – в основните виждания и предположения, в ценностите, в практиките. А това е възможно единствено ако предефинираме изискванията си към образованието на децата си като общество. Изисквания за тяхното бъдеще. За да могат да се справят с предизвикателствата в един глобално свързан свят, който трудно можем да предвидим. Да могат сами да определят смислите на живота си и да са способни да ги реализират заедно. Да изграждат по-добро общество.

Гражданската инициатива „Диалог за бъдещето“ успя да определи нови изисквания чрез пространно обсъждане с множество хора в продължение на години. Вече изграждаме екосистема от прогресивни училища, които реализират новите изисквания. Постепенно създаваме образователен и организационен модел на новото българско общностно училище.

Преди време посочихте като основен проблем липсата на свобода за учителите и училищата да решават как е най-добре да постигнат високо качество на образование за децата. Все още ли е така?

Свободата изисква отговорност. Учителите трябва да станат истински професионалисти, които си сътрудничат в развитието на своята експертиза, непрекъснато подкрепяни от средата. Обществото би трябвало да има същите високи изисквания към учителската професия, както към лекарската. Със същия престиж и отговорност, но и със съответните системи за обучение, изследователска обратна връзка и професионално развитие. Професионализмът изисква постоянно учене – настоятелно усъвършенстване и промяна, активно взаимодействие с колегите. Професионализмът също изисква и понякога трудна смяна на установени разбирания и практики, когато доказателствата за крайните ефекти се разминават с очакванията. Което предполага качествено конструиране на промените и независими изследвания за техния ефект. Всичко е взаимосвързано в сложна система. Не можем просто да кажем на учителите:  имате свобода, оправяйте се. Трябва да ги подкрепим с внимателно обмислени действия, знание и организация. Но преди всичко, трябва ясно да заявим изискванията си – не само като крайни резултати, но като ценности и принципи. Как иначе ще възпитаме свободни и отговорни личности?

Защо трябва да търсим алтернативи, след като по конституция образованието е право, което държавата трябва да осигури?

Твърде много неща са заявени по конституция, но реално не се изпълняват. Това е дълбока тема.

Има два пътя да се справим с дефицитите на държавната образователна система – поединично или заедно. Много хора са принудени да се справят поединично – с частни уроци/училища, с непрекъснат натиск – с външни мотиватори – награди и заплахи. Ние сме избрали втория път – да се спасим заедно. Да изградим прототипи на новите български общностни училища, в които не само да образоваме децата си добре, но да покажем на всички други какво е възможно. Тогава ще сме в силна позиция да убедим обществото, че трябва да инвестира в трансформация на всички училища. Ще имаме и необходимата организационна и педагогическа експертиза, ще сме натрупали безценен опит.

Трансформацията на образователната система е изключително важен въпрос за бъдещето на България. Той не може да бъде оставен на държавната администрация. Необходима е гражданска инициатива за същинска промяна. Необходим е нов обществен договор за образование и изключителна мобилизация за неговото осъществяване. По същество, това е най-важният политически процес, който предстои.

С какво вашето прогресивно училище е по-различно?

Прогресивните училища (вече три!) се основават на различни ценности и разбирания. Те създават общности със споделени ценности – родителите, децата и учителите вървят заедно по възхитителния и предизвикателен път на личностно израстване. Основни ценности са безусловното приемане на детето с любов и високи очаквания за развитие. Уважение и свобода, съчетани с отговорност и здрава работа. Принципно се отказваме от насилие и конкурентност в образователния процес. Градим вътрешна мотивация, увереност и самостоятелност. Комбинираме играта и радостта с предизвикателства и трудности. Не бягаме от конфликтите, а се учим да се справяме с тях.

Прогресивните училища са учещи се организации. Нашите учители са творци-професионалисти, които непрекъснато развиват уменията си, методите на преподаване, учебното съдържание и самите себе си като личности. В сътрудничество с колегите си. Заедно с децата и родителите. Без да се плашат от трудности и грешки. С всеотдайна работа и грижа.

Търсим баланси в много аспекти: когнитивно развитие – физическо развитие, разсъждение – правене, науки – изкуства, целеполагане – съзерцание, заедност – индивидуалност, градска среда – природа, радости – тъги, целенасочено учене – изследване, знания – умения, екипност – самостоятелност, лидерство – следване, теория – практически опит…

Стъпваме върху световно утвърдени методи като Монтесори, JUMP Math, International Baccalaureate, но вече се получава истински синтез и можем да говорим за наш прогресивен образователен модел.

Постепенно оформяме и въвеждаме шест мета-предмета, които са втъкани във всички образователни дейности: ефективно мислене; ефективни взаимоотношения и личностно развитие; ефективна комуникация; ефективни действия (планиране и осъществяване); светоглед и култури; благополучие и качество на живот.

Ние сме в самото начало на пътя. Тепърва предстои да изграждаме много системи, да разработваме, да изследваме, да откриваме много нови неща, да се учим от успехи и неуспехи. Започваме третата си учебна година и сме по-уверени в програмата за началния курс (1-4 клас). Сега работим по прогимназиалната програма (5-8 клас). Планираме и гимназия след две години.

Кой е най-големият ни провал като общество и държава в сферата на образованието?

Като общество: Отказът от търсене на решения заедно и продължаващото заблуждение, че насилието води до по-добро учене. Като държава: Фалшивите политически декларации, че образованието е приоритет и задълбочаващото се неравенство.

Прехласваме се по чужди примери, говорим си какво било финландското образование, но не успяваме с нашата реформа. Вашето обяснение – липса на капацитет или недостатъчна политическа воля за реформа?

И двете. Политическата ни система не работи в обществения интерес. Няма достатъчно експертиза и управленски капацитет – особено на политическо ниво. Единственият реалистичен път е този на гражданската инициатива, която да доведе до ясна политическа заявка за същинска промяна. Изключително важно е да подходим към образователната трансформация като към най-важен национален въпрос. Да се съединим. Тогава ще имаме и сила.

Как трябва да изглежда училището на бъдещето?

Да обрисуваме някаква визия за училище на бъдещето ми се струва непродуктивно. Само ще се замозалъжем с фантазии за нови технологии, футуристични сгради и други примамливи, но неефективни мечти.

Училището на бъдещето трябва да се изгражда днес. С много воля и постоянство, с творчество, но и със здравословна консервативност. Единствено правейки новото училище, можем да си представяме напред. Всяка година виждаме и разбираме все повече. Понякога се получават радикални разлики, но често стъпваме на утвърдени от десетилетия практики. Доброто училище винаги е процес на общностно и професионално развитие.

Как бизнесът да бъде въвлечен по-дългосрочно в проблемите на образованието, след като самият той изпитва недостиг на кадри?

Този именно недостиг би трябвало да подтикне бизнеса да бъде активен. Някои браншове правят много, други още не са се организирали. Но остава фундаменталният проблем за базовите знания, умения и нагласи, които трябва да бъдат изградени, преди да се премине към професионална подготовка. Затова е отговорна не само държавата, но обществото като цяло.

От една страна, трябва да се решат въпросите с фундаменталните компетентности, което изисква образователна трансформация. От друга страна, качеството на висшето образование и взаимовръзките в триъгълника наука – образование – индустрия. Къде са изследователските университети и програмите за развойна дейност? Може би най-важно: Трябва да сменим мисленето си, че образованието се „завършва“ с получаването на диплома. Напротив! То едва започва и трябва да продължи през целия професионален живот на човека. Бъдещето вероятно ще изисква две и повече различни професии. С намалено работно време, необходимо за осигуряване на препитанието, хората ще имат възможност дори да специализират в технически и социални професии едновременно. Творчеството (във всички области) и културното взаимодействие ще играят все по-важна роля за осмисляне на живота ни – като личности и като общество.

Източник: jenatadnes.com

Коментари във Facebook