Чудовището, което учи децата на математика

Чудовището, което учи децата на математика

Да нарисуваш чудовище е забавна и занимателна задача за всяко дете в начална училищна възраст. Двама български академици успяват да преобърнат този творчески процес в полезен метод за упражняване и усвояване на знания по математиката с помощта на технологиите и от известно време експериментират успешно с работа в часовете по информационни технологии в трети, четвърти и пети клас в няколко училища в Бургас. Проектът им носи простичкото, но интригуващо име “Моето чудовище”.

Един от неговите създатели доц. д-р Румяна Папанчева от университета “Проф. д-р Асен Златаров” и Сдружение “Образование и технологии” в Бургас споделя мнението на мнозинството родители, учители и ученици у нас, че сегашните методи на обучение отдавна са остарели. Това не е откритие, а вече стара истина за българското училище.

“Стандартният подход, в който учителят си разказва урока, вдига няколко ученика, за да ги изпита и се работи 40 минути математика, 40 минути български и т.н., е доказано неефективен към днешна дата. Навсякъде по света се правят опити за нововъведения, а сред най-актуалните е интегрирането на технологии във всички учебни процеси. Според някои дори, вместо да се интегрират технологиите в математиката например, трябва да се направи обратното – математиката да влезе в часовете по ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), или с други думи – децата да работят по проекти, свързани с някои от учебните предмети”, разказва още в самото начало на разговора тя.

По думите й друго изключително важно нещо е проектно ориентираното обучение – не просто да се учи за нещо, а да бъде произведен краен продукт: “Когато си ангажиран с този краен продукт, минаваш през всички стъпки, за да го произведеш, а по пътя се налага да мислиш творчески, да вземаш решения, да комбинираш. Накрая имаш нещо готово, което да презентираш”.

Третата важна задача тя вижда в изнасянето на обучението извън класната стая или т.нар. обърната класна стая

Идеята е децата да имат задачи за извън училище, когато имат достъп до техника, интернет и други ресурси, след което, идвайки в училището, те вече да са поработили, да са подготвени в известна степен и оттам насетне да се надгражда.

При този метод се използва капацитетът на учителя като методик, като специалист, като педагог и времето му не се хаби в опити за укротяване и набиване на знания с канчето в главата”, аргументира се доцентката.

Методът “обърната класна стая” е създаден много отдавна – още по времето, когато видеото и видео ресурсите стават достъпни онлайн. В най-чистия му вид учителят казва: “Искам да изгледате това видео вкъщи и като дойдете утре, да го дискутираме”. В началото обърнатата класна стая стъпва само на видео ресурси, като учителят предварително проучва какво да зададе на учениците. BBC правят хубави научнопопулярни филми, в YouTube има множество образователно насочени канали, посветени на различни тематики.

На Запад дори има много фирми, които предлагат видео уроци, за които училището си плаща абонамент. Ролята на учителя е да избере филма, да упъти учениците към него, да насочи вниманието им към нещо конкретно и да дискутира с тях видяното.

В момента обаче методът вече се използва на много по-широко ниво. Сега на учениците вече се дава възможност да направят собствено проучване за информация и анализ по зададена тема, без да е задължително да се прави презентация. Важното е да поровят, да почетат, да потърсят и дотолкова да навлязат в определена тематика, че да имат мнението по даден въпрос.

“Моето чудовище” от математика

Доц. д-р Румяна Папанчева и нейният колега доц. Борислав Лазаров от Института по информатика и математика към БАН разработват комплексен модел на работа, който е комбинация от методите на обърната класна стая, проектобазирано обучение, математиката и интегрирането на технологии. Но включва и други компоненти. За първи път двамата публикуват статия за проекта си “Моето чудовище” по време на известната конференция Computer Supported Education в Рим, която е посрещната много добре.

Първоначално изпробват проекта в две паралелки в трети клас през учебната 2014-2015 г. През изминалата учебна година работят с две начални учителки, които го прилагат в четири паралелки четвърти клас от две различни училища и други две учителки по информатика, които го изпробват в две паралелки пети клас. “Всяка паралелка е със средно 25 деца, което е добра извадката за направеното изследване”, казва Папанчева.

Какво се случва, разказано с прости думи?

Работи се паралелно в два класа. Всеки ученик има задача да създаде свое чудовище от геометрични фигури, като го рисува в програмата Paint. “Избрахме я, защото е изключително проста, учи се по информационни технологии в пети клас и по СИП информационни технологии от първи до четвърти клас. Децата я познават и за тях тя не е проблем. Целта не е да ги учим да работят със сложен инструмент, а математиката”, разказва доц. Папанчева.

Използват се само геометрични фигури, за да се създаде разчупено чудовище – интересно, цветно, назъбено, каквото децата искат. След като са готови, трябва да го обяснят писмено. Например: “Чудовището има ябълка за глава в червен цвят. На нея има два рога в син цвят. Устата му е вълнообразна оранжева линия. Има лунички като триъгълници в оранжев цвят Опашката му е завъртулка с триъгълници, кръгове и квадрати по нея. Краката му са 3 см линии и стъпалата му са две медузи и т.н.”

Целта е описанието да бъде максимално точно. След това двата класа си разменят писмените описания. Всяко дете от другия клас трябва обратно да нарисува описаното чудовище отново с програмата Paint. Оттам се получават много интересни експерименти и забавни реплики, които много си приличат, но има и неща, по които се различават. Именно в разликите може да бъде открит и проблемът и неточностите в описанието.

Първоначално чудовищата се рисуват в клас, след което описанията се довършват извън училище. Преди това учителят е направил демонстрация със свое чудовище, като е предложил начини то да бъде описано. Неговата задача е да припомни видовете геометрични фигури и понятия като правоъгълници, триъгълници, бедро на равнобедрен триъгълник, прав ъгъл, страна, връх, ляво, дясно, горе, долу, между. Стремежът е той да ги насочи как да работят. Ако кажеш, че ръката на чудовището е само равнобедрен триъгълник, другото дете няма да знае дали да я допре до тялото по страна или по връх. Затова описанието трябва да бъде максимално ясно и точно.

След първия такъв час децата имат задачата да направят по двойки описание на фигурата, дадена от учителя и то извън училище. Според Папанчева, именно това е и първият сигнал дали им е интересно, защото учителят няма контрол върху онова, което се случва навън. Идвайки с описанията обаче, явно са намерили време за екипна работа, а освен това вече имат и ясна представа какво трябва да направят и могат да започнат със създаването на свое собствено чудовище.

Чудовище, което учи, но и хапе

Проектната работа създава и предметни връзки. Освен математика, в конкретната задача има творческа работа, както и сериозна работа по български език. Необходими са ясни и точни изречения, кратки и логически свързани. “Изникват толкова много правописни грешки. Между трети и пети клас лъсва огромна неграмотност. В един текст от около 15 реда има сигурно 50 правописни грешки, да не говорим за стилистика, запетаи, точки, главни букви. Трагично е и, че това е масово”, коментира специалистът.

Според нея другото много смущаващо е, че децата имат изключително ниски познания по математика, които изглеждат елементарни за нашето поколение. Стъпвайки на модела на Ван Хиле за начина, по който децата усвояват математиката, те би следвало да са на второ ниво, когато могат да разпознават фигура по дадено определение и свойства, обяснява тя.

“Когато кажеш например, че една фигура с четири прави ъгъла е правоъгълник, те трябва да съобразят, че квадратът също е правоъгълник. Затова и когато им дадеш да преброят определени геометрични фигури в дадено изображение, те трябва да преброят квадратите като квадрати, но, когато броят правоъгълниците, те трябва да включат и квадратите към тях.

Огромен процент от децата в пети клас не го правят или го подценяват. Децата в трети и четвърти клас го правят, защото точно в този период го учат. В трети клас има урок, че квадратът е правоъгълник, т.е. върху това се акцентира и учениците в трети и четвърти клас почти не допускат тази грешка. В пети клас обаче това сякаш е забравено. Така проличава липсата на трайност на знанията.”

Самите учители обясняват тези грешки с огромното количество нови знания по математика, които са заложени в разпределението и Държавните образователни изисквания за пети клас, казва тя. Има десетични дроби, обикновени дроби, ръбести тела, делимост, като всички тези дялове са изключително нови за учениците.

В пети клас обемът на математиката е сигурно в пъти повече отколкото обема по този предмет от първи до четвърти, взети заедно. В пети клас децата нямат време за упражнения, камо ли за нещо по-разчупено. Така, за да реализира работата си по проекта “Моето чудовище”, екипът използва часове по ИТ и час на класа, а не часове по математика.

Системни проби и грешки

“Колегите много добре познават тези грешки в системата. Жалкото е, че не се взимат мерки и проблемите ескалират. Тази година има 30 % двойки на матурите по български език, 30 % двойки на матурите по математика. Всяко трето дете е не просто за четворка, а е слаб ученик. Това е изключителен проблем. Децата не учат качествено и нямат трайност на знанията”, изказва притесненията си тя.

Проблемът съвсем не идва от учителите, а от липсата на възможности и простор за експерименти и разчупване на стереотипите. Следват се разпределения и държавни изисквания. Работи се с групи от около 25 деца с различно ниво и интереси. Без време за упражнения или кръжочни форми е трудно да се следи за усвояването на знанията. Учителите продължават да използват методи, с които са обучавани самите те преди много години, а става дума за различни поколения, с различна среда, интереси, характеристики и възможности за достъп до информация.

Преподавателят се занимава единствено със своя предмет, докато при проектнобазираното обучение трябва математикът да работи с колегите по рисуване и музика, както и тези по компютърни технологии и по български език и литература. Те трябва да седнат и да създадат общ план – когато единият подхване нещо, другият да го продължи, третият да го развие и накрая да постигнат един общ резултат. Тогава и на децата им интересно. Тази култура обаче няма традиции у нас, а и промените трябва да бъдат наложени централизирано от Министерството на образованието и науката.

Има опити за иновативни училища, на които ще се даде възможност сами да развият тези разпределения през годината, залагайки повече на проектна работа и пречупване на стандартите. Добър опит вече има, но все още става дума за единични случаи. Самите директори все още се учат как да прилагат новите методи, защото при проектна работа е необходимо децата да могат да се изведат от училището, да отидат в музей например, да разгледат нещо различно, да снимат в парка. А при сегашната нормативна уредба е направо убийствено да извадиш учениците от училище. Това са документи, разрешения, автобуси, лицензирани фирми, декларации и много други подробности, които масово отказват учителите, коментира още Папанчева.

Ако пък някой все още си мисли, че технологиите и децата си пречат, то по-добре да помисли пак. Според доц. Папанчева тяхната среща е неизбежна, но по-важното е да се открадне от нездравото ползване на технологиите и то да бъде пренасочено към градивна и дозирана употреба, с която децата да разберат, че таблетите и телефоните не са само средство за забавление, но и за работа.

Учителят трябва да съумее да провокира учениците си да правят и нещо друго с тези устройства, поставяйки им творческа задача например. Много деца тепърва се учат да бродират, да плетат, да месят сладки, да шият, като им се поставят задача за проучване в мрежата, след което правят нещо с ръцете си.

Освен учителите, родителите също трябва да се включат в този процес и да открият начини да оползотворят ограниченото време, което имат за общуване с децата си. Всеки е изморен, изнервен, напрегнат и рядко си дава сметка какво се случва когато, за да го оставят на мира за известно време, предпочита да подаде таблет, телефон или някакво друго устройство. Тоталната забрана на такъв вид устройства обаче отдавна е немислима, защото рискуваме да се вкараме в друга беля – детето да стане асоциално и да се чувства изолирано от средата, обстановката и приятелите си.

Румяна Папанчева ще е един от лекторите на започващата днес конференция за обучение на учители за използване на новите технологии в образованието, организира от “Майкрософт-България”. “Дневник” е медиен партньор на събитието.

Източник: Дневник

Коментари във Facebook