Четирите мита за онлайн тормоза

Четирите мита за онлайн тормоза

Онлайн тормозът представлява използването на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Това явление активно се изучава от учени и психолози, които се опитват да спрат неговото разпространение.

Но някои митове около тормоза в интернет правят разбирането на проблема трудно не само за учените, но и за самите деца и тийнейджъри, сред които той е най-разпространен. Ново изследване, публикувано от американската Национална академия за наука, инженерство и медицина, разглежда начините, по които онлайн тормозът може да се ограничи и митовете около него да бъдат опровергани.

Ето и въпросните митове, за които става дума:

1. Онлайн тормозът се случва многократно. Според традиционните дефиниции на тормоза трябва да има повтарящи се действия като устни нападки, физическо насилие, разпространение на клюки. Това обаче не е валидно за онлайн тормоза. Когато някой качи в интернет обидна снимка на друг потребител, действието е еднократно, но всяко виждане, споделяне или коментар от други потребители създават у потърпевшия усещане за повтарящо се действие.

2. Тормозеният и тормозещият не могат да си сменят ролите. Това не е задължително при онлайн варианта – потърпевшият може да си отмъсти по същия начин.

3. Тормозещите винаги са популярните деца в училище. Макар това да е било така в миналото, появата на интернет даде възможност на всички, които не са толкова популярни сред връстниците си, да тормозят по-популярните от тях.

4. Някой може да участва в тормоза без да го иска. Това може да се случи дори когато съдържанието е споделено с цел да се изрази неодобрение.

При случай на онлайн тормоз сред деца или тийнейджъри най-добре е да се докладва на администраторите на сайта, да се сподели с доверен възрастен или да се докладва на Центъра за безопасен интернет.

Пълния текст на изследването прочетете тук.

Източник: www.mashable.com

Коментари във Facebook