Фойерверките на съвременното образование…!

Фойерверките на съвременното образование…!

Езикът е нещо живо. Той се променя така, както се променя и животът ни. За какво собствено става дума…? Ако наистина приемем, че езикът е нещо живо, а той е такова, то езиковите промени реално са промени в живота ни. Периодично се заговаря за промени, като например за пълния и краткия член, за удвояването на букви като „н“, например, или пък за слятото писане на думи.

Поводът за този коментар обаче е малко по-различен, касае родна тема, но поводът не е роден…! През 2016 г. Франция прие нови правила в правописа, които засягат над 2400 думи. Въпреки архаичния и неимоверно усложнен стар правопис, голяма част от хората се противопоставиха на решението за промяна и на практика – опростяване, защото няма да бъде лесно прокарването на реформата в училищата…! Там мислят, когато променят, ние променяме и после мислим, само че „отрязаното“ трудно се наставя, а кръпките обикновено личат…!

Това обаче е само едната страна. Има и друга страна и тя е свързана с морала. Училището, разбира се, че е важно и разбира се, че има значение, когато говорим за езикови промени. Само че, не може езикът да се променя само и единствено на основата на речта, било то и в училище. Езикът се променя по необходимост, на базата на съответните експертни предложения. Не е нормално езикът да се променя по силата на обективни обстоятелства от неформален тип, тоест, не бива езикът да следва речта, напротив, речта трябва да следва езика. Или още по-опростено казано, говорът на „улицата“ не трябва да определя правилата за промени в езика, тоест – не „улицата“ диктува промените в езика, а промените в езика трябва да влияят на „улицата“, което уви е идеален случай, но все пак поне е основателна цел…!

Обикновено нормите се създават някъде в институциите, може би дори и  БАН, след което се свеждат до знанието на учителите, а сетне – учениците ги наизустяват и така се счита, че работата е приключена, но не е…! Целта е езикът да бъде опростен, но не и опростачен, да се опрости не означава непременно да се следват правила на говоримия език – речта, защото живият език в речта е един, в писмената си форма – е друг. Не винаги ние говорим точно така – буква по буква, както когато пишем и това е нормално. Но това не означава, че речта следва да води книжовния език, когато се изразяваме писмено!

Къде е проблемът…? Проблемът всъщност е в това, че повечето, които наричат сами себе си „експерти“, на практика нямат хигиена на научните си деятелности, тоест – правят промени, или консултират промени в езика не на основата на науката, съгласувано с динамиката на социалния живот, а правят всичко това на ангро, кампанийно, не рядко дори и политически обусловено. Подобен пример беше този за предложението за отпадане на определени автори от учебните програми, преди няколко години – тема, която се притопля като вчерашна манджа вече повече от десетилетие!

Резултатът – той няма как да закъснее, защото неминуемо се стига до него – граматическа безпомощност и тотална неграмотност! При това този резултат се наблюдава не само при ученици и така наречените „обикновени“ хора, но и при хора, чиято професия е пряко свързана с постоянната употреба на езика не само в говоримата му част, но най-вече – в писмената му такава, става дума за журналисти, например.

Езикът трябва да се води по правила, той трябва и да се осъвременява, за да остане жив, а не да застине при латинския и старогръцкия, но неговото осъвременяване трябва да става първо постепенно, второ – внимателно и трето – рядко. Правилата са традиции, а не  – фойерверки…!

Граматическата „простота“ води до това – журналисти да правят толкова правописни грешки, колкото не правят дори и учениците, които поне наизустяват промените, което в известна степен ги „спасява“…!

Чудесно е децата ни да знаят английски език, както и който и да е друг език, така е! Само че, когато говорим за Кремъл, няма как да го изписваме като „Кремлин“, само защото на английски се пише така – “Kremlin”, някак подобно оправдание увисва и във времето, пък и в пространството…! Ето защо е необходимо да знаем първо българския, пък чуждият език да е след това, да…, нужен ни е чужд език и това е безспорно, но не бива той да е водещ…, все пак “първом” сме българи…! А когато променят езика ни, трябва да се мисли и премисля поне по сто пъти, защото езикът е жив, както отбелязахме още в началото и всяка нерегламентирана, или направо малоумна промяна в него, може да го доубие…, а тогава, какво ще учат децата ни…!?

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook