Учител с над 30-годишен стаж: От нашата професия започват всички останали

Учител с над 30-годишен стаж: От нашата професия започват всички останали Снимка: actualno.com

На прага на един от най-светлите празници, Деня на народните будители, Actualno.com разговаря с учител с повече от 30-годишен професионален опит.

Маргарита Сапунджиева преподава история и цивилизация, и география и икономика в СОУ “Св. Паисий Хилендарски” в гр. Дупница. Г-жа Сапунджиева е завършила история и география във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново. Разговаряме с нея за трудностите на професията, перипетиите, през които е минала и тайната на успешния учител.

Г-жо Сапунджиева, смятате ли, че професията учител в България е достатъчно уважена и достойно представена пред обществото?

Професията учител е най-благородната и отговорна професия, колкото и клиширано да звучи, тя е призвание. От нашата професия започват всички останали професии, защото ние сме хората, които първи откриваме призванията на децата, помагаме им да опознаят себе си и да повярват в силите и способностите си, насочваме ги и им помагаме да вървят по стръмната пътека към успеха. В най-важните и трудни години на израстването на едно дете и превръщането му в личност, изявена личност, ние, учителите сме неизменно до него, разбира се, заедно с родителите му. Но много често нашите действия и постъпки са коментирани в доста по-голяма степен, отколкото родителските. Много често попадаме под прицела на злободневни коментари, които поставят под един знаменател цялата учителска гилдия, а това е неправилно и обидно. Отливът във висшите учебни заведения от педагогическите специалности е достатъчно показателен за непопулярността на учителската професия. Дефицитът на добре подготвени и обучени кадри вече се чувства осезаемо в българското училище. Като учител по история имам една мечта и надеждата, че тя ще се сбъдне, а именно, мечтая за времето, когато българите ще произнасят думичката “Даскале” с онази почит и уважение, с която са я казвали през Възраждането, за разлика от неуважителния тон, с който сега се споменава. И ако това се случи мисля, че тогава професията ни ще бъде достойно представена пред обществото.

Вие сте дългогодишен преподавател. Кога Ви е било най-трудно да упражнявате професията?

Няма такива моменти. Малки, ежедневни трудности винаги е имало, има ги сега, предполагам ще ги има и за напред. И след толкова години аз продължавам да обичам работата си, стремя се да се усъвършенствам, да се квалифицирам, да давам всичко от себе си, да бъда полезна за учениците.

Какво според Вас трябва да се промени в българското образование? Доста неща. Можем много надълго и нашироко да разговаряме по този въпрос. Има много детайли, които трябва да се променят, за да отговаря българското образование на изискванията на съвременния глобализиращ се свят. За средното образование е от особено значение демократизирането на училищната среда и повишаването на ролята на училището да обучава, възпитава и социализира.

Ако бяхте министър на образованието за един ден, какво бихте направили?

За един ден би ми било трудно да направя нещо с трайни последици, но бих направила всичко възможно да намаля административната бюрократична дейност, с която се занимаваме учителите ежедневно.

Каква е тайната на успешния учител?

Себеотдаването, голямата любов към децата и професията, постоянството и упоритостта в работата, умението да носиш отговорност за действията и постъпките си, да отстояваш себе си, да бъдеш пример за поколения ученици. Добрият, успешният учител може да запали и поддържа искриците на любознателността, които карат децата да учат, творят и успяват. Коя е най-хубавата изненада, която ученици са Ви правили? Съвсем наскоро една ученичка ми каза, че за първи път учи история с удоволствие. Тя го спомена съвсем искрено и непринудено, но за мен тези думи бяха признание за добре свършена работа от моя страна. Почувствах удовлетворение, стана ми мило и много приятно.

А кога сте се почувствала наистина тъжна – от неуспеха на някое дете, или от обида- изречена от него?

Тъгата не е чувство, което трябва да присъства в училище. Винаги съм мислила и съм работила в посока на това, училището да бъде място, където децата да идват с радост и удоволствие. Е, не всички дни могат да са преизпълнени с щастливи мигове, но в случаи на неуспехи се стремя да помогна на ученикът да открие причините за случилото се, да ги анализира и заедно да потърсим начин за преодоляването на неуспеха. А що се отнася до обидите, жалко е когато чуеш от устата на дете непристойни думи по нечий адрес, но тук вече навлизаме в пространството на домашното възпитание.

Има ли деца, ученици, които не могат да бъдат научени на даден учебен материал, без значение от усилията, които един учител полага?

О, разбира се. Но това е тема за друг разговор. Да уточним, че не говорим за ученици, които занемаряват задълженията си и не се подготвят ежедневно, в резултат на което трупат пропуски, които трудно се наваксват. Пак ще кажа, че това е тема за друг разговор.

Четат ли българските деца извън задължителната учебна литература?

Да, напоследък ми прави впечатление, че броят на четящите ученици нараства. Разбира се, не говорим за гигантски скок, а за постепенно увеличаване на заинтересованите деца, които искат и повишават своята четивна грамотност, които се интересуват от теми, засягащи различни аспекти от живота и изискващи по-добра подготовка и това е радващо за всеки учител. Мотивираните деца нямат нужда от подканяне, те търсят, четат, коментират, споделят, вслушват се, или не, в съветите и насоките, които им даваме, и аз се радвам, че техният брой макар и бавно се увеличава.

Какво бихте пожелала на всички учители по случай техния празник?

Много се радвам, че поставяте и смятате учителите за будители на съвремието. Оценката за нашата работа не винаги е ласкава, думите по наш адрес не винаги са добронамерени, но ние сме тези, които не само обучаваме, но и възпитаваме поколения ученици и искам да пожелая на колегите никога да не губят възрожденския си дух, който ги прави изключителни, и благодарение на който професията учител в бъдеще ще заеме полагащото и се достойно място в нашето общество.

Коментари във Facebook