Учителят, който уби скуката в клас

Снимка: marica.bg Снимка: marica.bg

Има три предмета, които не са включени в училищната програма – толерантност, човечност и любов.

Трябва да си много специален учител, за да ги преподава ежедневно на учениците си. Да се учиш от тях, да се смеете и да растете заедно. Защото учител, който нищо не научава от своите ученици, не е избрал подходящата професия.

Такива учители винаги се помнят. Те имат решаваща роля в изборите, които правим през целия си живот. Преподават уроци с личния си пример на хора и професионалисти.

Те живеят с мисия, която носи след себе си най-голямата отговорност. Независимо дали ни учат на български, физика, химия, математика или физкултура, те са тези, които ни мотивират, изслушват и съветват. Едновременно са наши приятели, авторитети и морални водачи. В навечерието на Деня на славянската просвета и култура 24 май решихме да ви разкажем за тях. За да се знае, че ги има и точно те създават бъдещето на България.

———————————————————

Как един учител по литература на средна възраст, който няма залитания по високите технологии, получава най-голямата награда за софтуер в средното образование? А междувременно го удостояват с високото признание „съвременен будител“! За да привлече интереса на учениците към образованието, Радка Атанасова от Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия въвежда нов метод и преподава във виртуална класна стая.

В кабинета й, освен изписаните калиграфски проекти на гимназисти и ценните спомени от изкласили възпитаници, се мъдри пълна торба с безжични мишки – по една за всеки ученик. Вместо да пишат в тетрадки, питомците й си имат работа с мишоци, само че компютърни. Всеки се отбелязва с профила си във виртуална среда. И урокът започва – леко и забавно. Учителят не мъчи децата, а помага. При интерактивния модел на обучение учителят и ученикът са равнопоставени. Защото времето, в което преподавателят – от позицията на силния, диктуваше правилата на играта, безвъзвратно е отминало. Ако искаш да си добрият учител, нещата в клас да ти се получават, а децата да те обичат и ценят, начинът е да покажеш, че отделяш много време за тях и правиш всичко, за да ги подготвиш, и то не само за конкретен изпит. Така поне смята Радка Атанасова.

Тя е измислила и виртуалната игра „Кой иска да стане отличник”. Учениците се разделят на 5 отбора. Всеки верен отговор носи сума – като в „Стани богат“. Преди края на часа всички отдавна са забравили, че печелят наужким. Често възкликват: „Аз съм до 600. Взимам парите и излизам от играта!”. Така сложните дефиниции се превръщат в приключение и вече не изглеждат толкова страшни. Учителят съумява да разнообрази учебния процес и да направи нещата по-разбираеми, по-достъпни, да стимулира учениците към четене. И досега Радка отказва да повярва, че нейните деца са от поколението на чалгата и „айляк поведението“. Не приема също, че съществуват лоши ученици. Убедена е, че агресията идва от възрастните. А това, което се случва в училище, е отражение на заобикалящия ни свят.

Най-страшно е, когато на детето му липсва ласка, смята г-жа Атанасова. Ценни уроци в това отношение е научила от хлапета със специални образователни потребности, с които е работила. 10 дечица с различни заболявания, някои от домове, дошли във връзка със стратегия по интеграция. С тях се водели занятия по индивидуални програми. Атанасова и колегите й били изправени пред сериозно предизвикателство – как да действат, за да има смисъл от времето, което прекарват с тях. Когато й обяснили, че ще бъде учителка по български и литература в един такъв клас, цяла седмица не могла да си намери място от притеснение. Осъзнала, че съществуват ощетени от съдбата хлапета, на които не й е по силите да помогне. У дома вечер плачела от страх. Докато не й просветнало, че може да направи съвместни уроци с тях и връстниците им от други класове.

За двайсетина дни успели да подготвят урок във виртуална класна стая. Един от екипите представил митовете на древните траки и спечелил посещение Старосел. Децата със специални потребности, преживели какво ли не през годините, не повярвали, че мечтаната екскурзия ще се сбъдне. Обърнали се към учителката с думите:

„Много лъжеш! И ти си като всички останали!”. Щом се качили в микробуса обаче, се поотпуснали. Радка ги почерпила с домашно приготвени соленки, а едно от хлапетата възкликнало: „Госпожо, аз ще ти дам моя сандвич!”. „Няма нужда, на диета съм”, отказала преподавателката.

В този момент най-агресивният и мнителен сред малчуганите обявил тържествено: „И кит да станеш, ние най-много теб ще обичаме!”.

След 25-годишен стаж в училище Радка не се е изхабила, не се е уморила или натоварила. За нея учениците са свързани с ежеминутно предизвикателство и път напред. По думите на литераторката, ако искаш да способстваш за бъдещето на децата, да работиш за тяхната грамотност, ерудиция, трябва непрекъснато да се развиваш.

Откъсвала се е от училището единствено през двете си майчинства. В онези времена стигнала до извода, че системата е невероятно предизвикателство към работещите жени. Не й подновили договора, назначили друг човек и се наложило за 6 месеца да вземе специализация, за която иначе били необходими цели 2 години. Оценява тези „приключения” като вълшебни моменти и ги приема като знак, че е на правилния път.

Доказателствата не закъсняват. Когато през 2012 г. спуснали директива всички учители да въведат в обучението си интерактивни уроци, Радка поискала някой да помогне на нея и останалите й колеги в подготовката за новото предизвикателство. Поривът на любознателност й отворил проблем – след няколко дни й хвърлили ръкавицата право в лицето. Съобщили, че именно тя трябва да направи показно на колегите си как се работи с новите технологии.

Вместо да извадят очи, изписали вежди. За няколко дни, на принципа на пробата и грешката, смелата преподавателка успяла да усвои системата ActiveInspire. Представила я пред колегите си и чудото започнало да се случва.

Много хора я подкачат, че дължи успеха си на компютърния инженер, с когото живее. Радка обаче ги контрира с въпроса: “Ако мъжът ми беше гинеколог, щях ли да израждам бебета?”.

Тъй като е базов учител, студенти също проявяват интерес към нейните уроци. Тръгват европейските стажантски програми, през училището минават много млади хора. Стига се до международен обмен и представяния на различни нива, публикации в научни издания, награди и признание. Студентка на Атанасова защитава дипломна работа на тема интерактивно обучение по български език с отличие и впоследствие се превръща в една от младите надежди в родното образование.

Така животът се завърта бързо. Радка пак е класна на 12. б, предстои й да изпрати новите абитуриенти. Развълнувана е, защото онзи ден учениците я викнали уж по спешност и я посрещнали с надпис: „Каним ви на бала“. 26 прекрасни деца с балони, мили думи, с огромен букет цветя. Знак, че са оценили всичко, което е направила за тях. Защото, както казва госпожа Атанасова, “ако искаш да бъдеш в унисон с поколенията, трябва да се опиташ да моделираш себе си. Но има едно условие – трябва да го поискаш, а и някой да го оцени”.

Източник: marica.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook