Учителка в Германия. Учителка в България.

Снимка: dw Снимка: dw

Учителката Златка Бенш е културен посланик на Германия в чужбина – програма, която включва и преподаването на немски език в местна езикова гимназия.

От пет години насам тя работи в гимназия “Бертолт Брехт” в Пазарджик.

Пътят към мечтаната професия

Златка е от Пловдив. Тя заминава за Германия през 1998 година. Очакванията ѝ да види една чиста и подредена държава се оправдават. Изненадват я хората – представяла си ги по-резервирани и студени. Тя бързо намира приятели там. Омъжва се за германец. Признава, че това ѝ помогнало да доразвие познанията си по езика.

Златка завършва география в университета в Пасау. След дипломирането си започва да работи като организатор на мероприятия. През 2007 едно политическо събитие променя живота ѝ. “В този момент България влезе в Европейския съюз. И аз разбрах, че мога да следвам за учител”, разказва тя. В Германия голяма част от учителите са държавни служители. А в повечето случаи само германци и граждани на страни от ЕС могат да бъдат назначавани на държавна служба, уточнява тя.

И така Златка отново става студентка. “В Германия по време на следването бъдещите учители имат поне четири задължителни практики. Те се провеждат в училища. Всичко се документира и се обсъжда на отделен семинар в университета. Назначава се и учител, който отговаря за теб.” Задачата на въпросния учител е да помага и да те критикува, когато се налага, добавя Златка. “В Германия хората умеят да критикуват и да понасят критика. В България на критиката се гледа малко негативно”, смята тя.

Сблъсъкът с българската бюрокрация

Златка се дипломира като учителка по география, биология, математика и изобразително изкуство за средни училища. Бързо си намира работа. Днес тя открива и други разлики между двете системи, макар да казва, че не обича да прави съпоставки и да обобщава. “В България учениците имат по-голяма склонност към това да препишат, да поизлъжат. Германските ученици имат сякаш повече дисциплина и са по-съвестни. За сметка на това обаче българските ученици са много емоционални, имат стремежи за развитие и себедоказване.”

Тя попада в езиковата гимназия в Пазарджик след като кандидатства за културен посланик на Германия в чужбина. Първоначално ѝ предлагат да отиде в Узбекистан, но по това време детето ѝ е едва на 2 години. Тя отказва. Малко след това ѝ предлагат да замине за България и то близо до родния Пловдив.

Първоначалната радост бързо е изместена от културния шок. “Имаше дни в началото, в които просто плачех. Бюрокрацията ме шокира. В Германия знаеш много добре какъв документ ти трябва и когато го имаш, всичко приключва за 10-15 минути. В България изникваха все някакви нови проблеми. Неуредицата и хаосът ме измориха. В тях има преимущества, но и недостатъци – животът ти винаги е интересен, но понякога е инфарктен”.

Златка успява да открие и разлики между българския и германския учител. “В България системата за съжаление е такава, че учителят е малко или много подчинен на директора. В Германия е малко по-различно, защото учителят е пряко подчинен на културното министерство, не на директора. Там можеш да изразиш мнение и да кажеш честно какво мислиш, а в България понякога се налага да замълчиш, защото е въпрос на прехрана. Българските колеги искат да се развиват, но за съжаление понякога нямат тази възможност. Съжалявам ги за това с каква бумащина и бюрокрация трябва да се занимават. В България е налице голям проблем с дневниците и отсъствията. В Германия ги нямаме. Моралът и дисциплината са различни.”

Въпреки трудностите в България, Златка не съжалява, че се е решила на тази крачка. Последните пет години в България я променят. “Станах по-спонтанна. Започнах да се интересувам от много неща, които преди не са ме вълнували. Промених дори външния си вид. Човекът е животно, което се напасва спрямо средата, в която живее. Дори цветовете и начинът, по който се обличам, се промениха и съм сигурна, че когато се върна в Германия, пак ще си сменя гардероба”, разказва тя.

Подкрепа за българските ученици

Остават ѝ само още няколко месеца в България, след което ще се върне в Пасау. Но връзката ѝ с родината няма да бъде прекъсната. Защото от години тя координира образователни проекти между двете държави.

Един от тях е Bayern-Wettbewerb. В рамките му ученици от цяла България работят по тема, свързана с Бавария – пишат съчинение, изготвят видео или изработват комикс по темата. Осем са победителите, които заминават за Германия. Златка организира програмата им, развежда ги из Мюнхен и Пасау. Всяка година българските ученици са поканени и на прием в местното министерство на културата, където представят както проектите си, така и България.

Друга инициатива, в която Златка участва, е насочена към български ученици, които искат да следват в чужбина. Те заминават за Бавария и в рамките на седмица се запознават с 4-5 университета в южната федерална провинция.

“Има деца, които тръгват с нагласата, че искат да учат медицина. И след като посетят лекции на място, си казват, че това не е за тях. Така получават реална представа за обучението там”, казва Златка и разкрива мотивацията си да участва в толкова много инициативи, свързани с българи: “Била съм на тяхното място. Знам колко е трудно. Сега мога да им помогна.”.

610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook