Учителите трябва да изкарат учениците от Facebook

Учителите трябва да изкарат учениците от Facebook Снимка: The Detroit News

Десетки отворени фейсбук групи на различни класове са създадени в страната след издаването на заповедта за трансформация към дистанционно обучение от МОН, които лесно могат да бъдат намерени с просто търсене.

Учителите ги използват за обучение заради достъпността на социалните медии, а и често защото нямат предишен опит с образователните платформи. От писмо, разпратено днес до училищата от регионалните управления на образованието (РУО), става ясно, че дистанционното обучение в страната ще продължи поне до 13-ти април. Това значи и че учителите имат време да се приспособят към по-ефективни от социалните медии електронни платформи и да прекратят отрицателни практики, заформили се от адаптацията към дистанционното обучение.

Практиката с отворени и затворени образователни групи във фейсбук се наблюдава както при гимназиални паралелки, така и при по-млади – читатели на Капитал представиха примери за публични групи с ученици от IV и V клас. И то въпреки че по закон е забранено на деца до 14 годишна възраст да имат профили в социалните мрежи – преподаването през фейсбук допълнително насърчава нарушението на този закон.

Преподаването през социални медии вместо в защитена образователна среда създава опасност от изтичане на личните данни на учениците. Социалните медии и чат платформите също са пълни с продуктово позициониране, каквото не може да присъства в една образователна среда. И трето – докато образователни платформи като Google Classroom и осигурената от МОН Microsoft Teams изискват повече време за научаване от страна на учителите, те са и в пъти по-ефективни за организация на учебните часове и проследяване на работата, докато спазват всички изисквания на GDPR.

Опасност за данните на учениците

Всеки може да види списъка с членовете на отворена фейсбук група и така да стигне до личните профили на децата в класа. Илиана Борисова от образователното сдружение Ex Nihilo се притеснява, че въпросът за личните данни на учениците в сегашната ситуация на дистанционно обучение не се приема достатъчно сериозно. “Всички знаем колко е опасен онлайн тормозът и същевременно в момента в един мащабен план в България става нещо, което дава всички предпоставки това да стане след време,” допълва тя пред Капитал. Според председателя на “Образование без раници” и учител по немски език и философия Иван Господинов, “рискът в момента по-скоро е, че личната информация на ученици е открита към други ученици и на първо време там могат да се получават злоупотреби.” Той разказва, че бързо се разпространяват колажи с лични снимки на ученици, което може да бъде форма на тормоз. Достъпът до подобни данни е невъзможен, ако учениците действат през която и да е от утвърдените образователни платформи, до които учителите имат лесен и безплатен достъп.

Ръководителят на правния екип на “Програма Достъп до информация” адв. Александър Кашъмов обяснява пред Капитал, че в описаната ситуация е много вероятно “децата и родителите им да не са информирани за последиците, което означава, че техните данни се отварят от неоторизирани лица без те да имат предварително знанието за това, което очевидно противоречи на правилата на GDPR.” Той смята, че “пътят за решаването на проблема е чрез създаване на модел от страна на Министерството на образованието, за да се даде препоръка или инструкция, за да бъдат насочени учителите и училищата какви видове платформи да използват, така че да могат да бъдат защитени и личните данни на всички участници в образователния процес.”

Продуктово позициониране в социалните медии

Проблемът с Facebook не изчезва обаче, ако учителите просто затворят достъпа до образователните групи само до участниците в тях. “Продуктовото позициониране е много тежко в социалните медии, не само във Facebook. Законът забранява правенето на продуктово позициониране в един учебен процес,” обяснява пред Капитал управителят на Центъра за творческо обучение Александър Ангелов. Това важи и за Viber, където също има много реклами, тъй като приложението просто не е създадено с образователни цели. Родители на деца в начална и основна степен на образованието разказват пред Капитал, че не биха позволили децата им да участват в подобни образователни методи, защото не биха искали да имат профили, а и заради липсата на контрол над рекламите, с които се сблъскват децата им. В същото време, платформи като Google Classroom и Microsoft Teams са създадени с образователна цел и нямат този проблем.

Просто не е ефективно

Не на последно място социални медии като Facebook и чат приложения като Viber просто не са ефективни за поставените образователни цели. “Заради това, че не искат да инвестират пет или десет часа да се подготвят с някоя платформа, тези учители са готови да харчат по един, два, три часа на ден в безумни технологични задачи. Използвайки Classroom например, един учител може с един клик да възложи на 30 ученици задача и после телефонът или компютърът ще му дава известие, когато всеки ученик си предаде задачата без да трябва да отваря 30 имейла, да запазва 30 файла и да ги гледа един след друг,” обяснява Ангелов пред Капитал.

Илиана Борисова също споделя, че във фейсбук групите се разменят снимки на задачи, а и че всеки ученик може да види индивидуалната работа на останалите – проблем, който обезсмисля част от самостоятелната работа на всеки ученик и просто не съществува в истинските образователни платформи, където учениците нямат достъп до труда на останалите. Когато обучението се случва през социалната мрежа също е изключително трудно за един учител да се отчете за резултатите си пред МОН – Facebook не следи индивидуалното развитие на всеки ученик или как и кога един учител преподава.

Какво следва

Българското образование е едва във втората си седмица на дистанционен режим. Според писмо от Регионалното управление на образованието (РУО) в София, разпратено до училищата днес, дистанционният режим ще продължи поне до 13 април. Темата за личните данни на учениците е индиректно засегната в писмото – то препоръчва на учителите, които още не са минали към електронни образователни платформи да го направят, а “интернет приложения, социални мрежи или електронна поща могат да продължат да се използват за връзка с родителите,” гласи препоръката към учителите. Съветът на Господинов към колегите му учители не се различава особено: “Facebook може да е единствената платформа, чрез която вие можете първоначално да съберете учениците, но вие трябва да ги съберете във Facebook, за да ги изкарате оттам” – към платформата на Google, предлаганата от МОН платформа на Microsoft, или друга удобна за преподавателите платформа.

Източник: dnevnik.bg

Коментари във Facebook