Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Във вторник сутринта празнувах – най-сетне настъпи дългоочакваният Ден на освобождението.

Качих двете дъщери – едната вече в гимназия, а другата първолак – в училищните бусчета и подпалих маратонките към офиса. Правил съм го много пъти и преди, когато някак съм се изплъзвал от ролята на разносвач на деца, но днес вече е друго – и двете училища осигуряват транспорт и планирам отсега нататък да живея по моя си начин.

Не знам дали си давате сметка, но разкарването на деца по и от градини и училища от шофиращи родители в София отнема 1-2 часа живот дневно на всеки зает с тази дейност. Драстичното увеличение на трафика след започването на учебната година е очевидно – усещането е като че ли колите се утрояват за един ден. Доколкото ми е известно, в София има около 160 училища, в които учат общо около 200 хиляди ученици. Много от тях живеят близо до училище и ходят пеша или са достатъчно големи, за да ползват удобен градски транспорт. Поне 20-25% от учениците обаче – на база личен опит с класовете на голямата дъщеря и градината на малката – биват карани от родителите. Това са 40-50 хиляди коли, които правят ненужни обиколки из града в точно определен час, създавайки задръствания и замърсявайки още повече въздуха. Защо си го причиняваме, когато има очевидно решение?

Всички държавни и общински градини и училища могат да предлагат ежедневен транспорт за децата.

Не е екстремна иновация – работи отлично от десетилетия сред частните училища и в публичния сектор на практически всички страни от Развития свят. Вариантите са много – от система от училищни автобуси с фиксирани маршрути, които се движат само сутрин и вечер, до просто наемане на бусове, които разнасят децата и си оптимизират маршрутите в зависимост от конкретните адреси.

Икономическите, социални и екологични ефекти биха били толкова позитивни, че трудно се сещам за нещо по-смислено за текущата предизборна кампания. Представяте ли си какво значат 1-2 часа на ден повече време за такъв голям брой софиянци? Ако това се превърне в работно време, говорим за допълнителен икономически ръст за столицата от поне 2%. Ако пък се използва за сън, спорт или учене, говорим за значително повишаване на качеството на живот на родителите, което пак ще се обърне в икономически ръст, защото ще са по-производителни през деня. Лично за мен тези часове са възможност да бягам до офиса и обратно, което ми дава толкова много енергия и освобождава време през деня, че похарчените 400 лв. за двете деца на месец се изплащат за броени дни. А даже не отчитам ползите за личното ми физическо здраве!

Кандидат-кметове се надпреварват да измислят всевъзможни мерки за намаляване на трафика и замърсяването от транспорта – от забрани за влизане на стари коли в центъра, през специални стикери и такси за коли от провинцията, до всякакви идеи за ултимативно промотиране на велосипедите и обществения транспорт за сметка на свободното придвижване с личен автомобил. Даже има призиви приемът в градини и училища твърдо да е само на база местоживеене, тоест родителите да нямат никакво право на избор.

Дами и господа, това време го помним! Забравете тези глупости! Освен това всеки млад човек може да се мотае колкото иска, да кара колело, да се търкаля с тротинетка, но дойде ли детето, особено пък второто, животът се променя фундаментално. Както казва колега от Швеция: “Докато си млад караш колело, с първото дете се качваш на “Волво”.

Живеем в страна, в която 80% от автопарка е на над 10 години, а общественият транспорт по дефиниция няма как да предложи свободата и гъвкавостта на собствения автомобил. Политик, който иска да оцелее в условията на демокрация, трябва да предлага решения, които да дават повече свобода, а не да ни я ограбват. Точно за такова решение говоря. Ако за едно семейство тази свобода си струва 150-200 лв. на дете на месец, то ще е готово да плати. Ако не, то вероятно поне единият родител не създава достатъчно добавена стойност чрез работата си и ще предпочете да го играе куриер, плащайки даже повече за гориво и поддръжка на колата си. Това е ОК – важното е всеки да може да направи личния си избор. Така функционира пазарът и се оптимизира съвкупната икономическа стойност и стандартът на живот.

Забележете, че изобщо не коментирам субсидиране на услугата – смятам, че Столична община трябва да изгражда и поддържа обществения транспорт, защото това е присъщата й функция. Със сигурност има много технически подробности, които би трябвало да се обмислят внимателно – не твърдя, че е съвсем просто. Но очевидно може да се направи, и то така, че да бъде платено само от потребителя, а ползите да са за всички.

Автор: Боян Рашев

Източник: capital.bg

Коментари във Facebook