Теодора Пампулова е детски психолог, педагогически съветник в ЕГ „Иван Вазов” и регионален председател на Дружеството на психолозите в България. Работи с деца до 17 г. и техните родители в „Стая на емоциите“ – проект, с който спечели втора награда на конкурса на Община Пловдив „Най-добър млад предприемач“ през 2018 г. Автор е на книгите „Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща (170 забавни начина да се справим с детските страхове)“ и „Детската градина – щастливо място“.
Много е вероятно вече да сте чули собственото си дете да говори за коронавируса. Дори и малчуганите от забавачките вече са наясно, че нещо различно се случва. Много е възможно да изпитват страх за собственото си здраве и благополучие, да чувстват тревожност, казва Теодора Пампулова -детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите в България за град Пловдив.
Според детските психолози съществува пряка зависимост между тревожността на родителите и тревожността, която изпитва детето – колкото по-тревожни са възрастните, толкова повече тази тревожност обзема и детето. Затова е важно да запазим спокойствие самите ние, като освен това опишем по подходящ начин на детето какво се случва, за да свалим напрежението.
„Преди да започнете да обяснявате на детето какво представлява този вирус, е необходимо да разберете какво знае то самото за него – съветва Пампулова. – Ако в детската глава въображението рисува страшни картини със собствената му смърт или със смъртта на близки хора, е необходимо да подходите изключително деликатно и да изслушате внимателно страховете на детето.
Важно е да обясните, че заболяването много прилича на грип, като отделите внимание на фактите, че децата се разболяват рядко.
Ако детето е в предучилищна възраст и не проявява признаци на тревожност, няма промени в поведението, изглежда жизнерадостно и активно, по-добре не го стресирайте с обяснения, наблегнете на миенето на ръцете и това да не докосва лицето си. При по-малките деца използвайте игри, закачки и състезания, с които да напомняте за хигиената. Давайте личен пример!“
В никакъв случай не плашете детето, предупреждава Теодора Пампулова. „Получавам обаждания: Тате каза, че ще умра, ако не си мия ръцете - споделя тя. – Това минава всякакви граници. Да не превръщаме коронавируса в Баба Яга и Торбалан! Толкова чувствителни са децата – те могат да ни разберат, ако им обясняваме честно и откровено, на техния език!“
Заради извънредната ситуация всички ученици в момента са в режим на дистанционно обучение, тъй като училищата са затворени. Това има своите ползи за тях, но пречи на трупането на социални умения как да реагират при различни ситуации в общуването помежду си.
„Въпреки това наблюденията ми са, че двата типа деца, които са извън нормата - по-тревожните и онези, които контролират, в момента вървят към една златна среда. Тревожните не са толкова обезпокоени, защото имат вече ясна представа откъде идва заплахата – коронавирусът. Онези, които пък са изявените и се опитват да доминират, отпускат контрола и са обрали поведението си. Най-много трябва да внимаваме с хипохондриците, при които още допълнителни страхове могат да доведат до влошаване на състоянието“, предупреждава Пампулова.
Към момента почти всички психолози са преустановили дейността в кабинетите си и поемат само онлайн консултации. Който има нужда от помощ или съвет, може да се обърне и към Секцията по кризисна интервенция към Дружеството на психолозите в България, чиито координати са на фейсбук страницата на организацията.
Семеен фитнес на килима сваля напрежението
Родителите трябва да бъдат търпеливи с детето в периода на карантина. Малкият човек има нужда от повече физически упражнения и игри, за да изразходи енергията си. Опитайте да му ги осигурите, доколкото това е възможно. Тези дейности държат негативните мисли далече.
Гледайте повече забавни и анимационни филмчета заедно и да ограничете сериозните новини и разговори по темата.
Трябва да сме много сензитивни за промени у детето и неговото поведение. Ако например започне да се храни повече или по-малко, не спи спокойно, тревожно е и нервно. Тогава трябва да се опитаме да разнообразим дневния режим – явно това положение му е еднообразно и го затормозява.
Ако няма такова притеснително поведение, можем да сме спокойни, че няма процеси, които във времето да окажат влияние и да го направят тревожно. При всички случаи родителите трябва да наблюдават както физическото здраве на своето дете, така и емоциите, които го връхлитат. Има два начина, с които да се помогне.
Единият е тялото да влияе на емоционалното ниво, тоест чрез физическата активност. Да осигурим възможно най-много движение на детето. Пускаме радиото и танцуваме. Подскачането на леглото, въргалянето по земята.
Семеен фитнес – майки, които правят упражнения, могат да включат децата. Много студиа в момента предлагат онлайн тренировки. Детето ще се присъедини към такъв тип занимания с готовност много бързо.
Друг тип въздействие е чисто когнитивното – чрез промяна на мисленето, с разговори, че това положение няма да продължи вечно и ще премине.
Помощ, мама и татко се карат!
Когато отношенията между възрастните не са хармонични, събирането на всички у дома може да ги обостри още повече и да стигне до семейни конфликти. Статистиката сочи, че при поредици почивни дни расте и домашното насилие. Как да опазим децата от това да са свидетели на караници, как да възпрем себе си и да запазим мира вкъщи?
Получавам обаждания от деца, че „мама и тати се карат“, казва Теодора Пампулова. „Те описват, че тати е нервен, а мама крещи. Детето търси отдушник. Затова ние, психолозите, в момента предлагаме безплатно консултации онлайн и по телефона. И те ни търсят непрекъснато.
Ние, възрастните, трябва да сме нащрек какво се случва в семейството на детето, но невинаги успяваме да реагираме навреме и имаме капацитета за това.
В момента и учителите се стараят да поддържат възможно най-близък контакт с учениците във връзка с домашното насилие – там, където има знаци, че е възможно да го има. По тази причина училищните педагогически съветници и психолози сме онлайн непрекъснато. Много е трудно обаче да се влияе на семейната единица. Това много ме притеснява и съм напълно наясно, че в тази екстремна ситуация е много възможно някъде да се обострят неразбирателства.
Агенцията за закрила на детето би се намесила в такива ситуации. Още повече, че в момента всички сме вкъщи и е много по-вероятно да се подават сигнали от съседи или близки, живеещи със семейството. В този случай е изключително притеснително, че децата си остават вкъщи и са свидетел на подобни сцени, казва Пампулова.
