Училището трябва да бъде променено, защото днес то ражда дива неграмотност

Училището трябва да бъде променено, защото днес то ражда дива неграмотност

Виртуозен цигулар, изкуствовед, писател, поет, режисьор, философ, страстен просветител и един от най-ерудираните личности на днешния ден. Михаил Казиник е роден през 1951 г. в Санкт Петербург, но израства във Витебск.

Свири на цигулка от 6-годишен, учи в музикалното училище на Витебск, дипломира се в Белоруската държавна консерватория в Минск, а после е солист в Белоруската държавна филхармония. През 1991 г. той се установява в Швеция, професор е в Института за драматично изкуство в Стокхолм, а от 2005-та – експерт-консултант на Нобеловите концерти. Води майсторски класове в Швеция, Германия, Русия, Холандия и прилага свой авторски педагогически метод. Казиник е автор на книгата „Тайната на гениите” и създател на нов образователен метод, който се сдобива с все по-широка популярност в Русия.

Той споделя защо училището прилича на стюардеса, защо учителят по физика трябва да говори за Бах и кой краде най-хубавите години от живота на децата.

Учителите в моята младост бяха доста по-знаещи, отколкото днешните. Образованието беше много по-фундаментално. И въпреки това, аз намирам, че много време бе изгубено напразно – жалко за детството, което погубваме заради толкова ненужна информация.

В самолета например, всеки път стюардесите обясняват за техниките на безопасност. Разбира се, никой нищо не запомня. Няма такива истории, в които човек всичко да си надене и да се подготви, а после да заяви: „Самолетът падна, всички загинаха, а аз се спасих, защото внимателно слушах стюардесата”. На мен лично, нашите училища ми напомнят за тази стюардеса, която винаги е задължена да разкаже подробно всичко.

Съвременното образование и училище – това е училище на миналите векове, училище съвсем неадекватно. По-рано всичко е било просто – никакви източници на информация, освен учителите не е имало. Днес нито един, дори най-забележителният учител по география не знае всичко от онова, което може да се намери в интернет.

Всяко обикновено дете може да напише ключовата дума и да получи милион единици информация, а бедният учител по география по традиция ще даде да се прочете страница 117, която после да бъде преразказана. Абсурдът е очевиден.

Училището трябва да бъде променено, защото днес то ражда дива неграмотност.

Това е пълен ужас, който с всяка изминала година става все по-огромен. Ние отнемаме на децата 10-те от най-хубавите години от живота им. И какво получаваме след това? Поклонници на Лейди Гага и Ким Кардашиян!? Нима 10 години тези деца са учили поезията на Пушкин, музиката на Моцарт, пели са в хор, изучавали са великите творения на вековете, които всъщност и доста възрастни не знаят? Учили са велика литература и музика, доказвали са теореми, изучавали са логическо мислене. Но след това в света бодро закрачва човек, която не може да свърже пет звука, у когото лявото и дясното кълбо не си комуникират, чиято реч е наситена с думи, които нито един педагог в училище не е преподал.

Училището не съответства на потребностите на социума. Единственото спасение е друга школа, школата на бъдещето. Всеки предмет трябва да се преподава заедно с останалите предмети. Не отделно един от друг, а предмети, създаващи панорамна картина на света. Идеалното училище създава цялостен поглед за света, буди размишление и създава асоциативни връзки. В създаденото от мен училище „Седем ключа” всичките уроци са комплексно свързани с единни понятия, явления, предмети. Урокът може да продължи цял ден, провеждан от всички учители, съпричастни към тези неща.

Защо говоря за няколко учители наведнъж? Защото е много унизително да тичаш от стая в стая, от клас в клас, и през цялото време да сменяш атмосферата и да се пренастройваш. В обичайното училище учителите нямат отношение към предмета на другите си колеги. Учителят по физика съвсем не се замисля, че преди неговия час децата са имали география, и да въведе дисциплина е трудно нещо. А после идва учител, любимец на всички деца, който съвсем не се нуждае от абсолютна дисциплина в час. Всичко това е добре, но е невъзможно училището да бъде изградено върху индивидуалността на учителите.

Всички нобелови открития са плод на междудисциплинарна работа. Да се разпространи такава система е напълно реално. Това, което предлагам аз е далеч по-естествено от училището, в което бедният учител постоянно трябва да се приспособява към различните класове.

Учителят по физика, обучен по моята методика, влиза в клас и започва да  говори за Бах. Химикът пуска музика на Бородин, която се явява естествена връзка между музиката и химичните реакции. Защото музиката е храна за мозъка, това го зная от Нобеловите лауреати.

В моето училище учителите започват с неочакваното, необичайното. Това е принципът на отстраняване. Когато един учител започне урока и каже: „Великият руски писател Достоевски..”, вниманието на децата отслабва, по-добре да прочетат детективски роман. Мисълта за това, че Достоевски е велик, трябва да се роди в края на урока у самите деца.

Чувството за хумор е необходимо качество на педагога. Да, не всеки притежава подобно чувство, но е хубаво учителите да имат колекция с весели истории, които да споделят с децата и да правят почивки. Обучението не е затвор, не е и армия. Това е светлото място на академията на Платон, където хората, усмихвайки се, научават всичко. Детето не е компютър, нито енциклопедия. Главното е то да бъде щастливо. В съвременните училища, то никога няма да бъде щастливо.

Нормалните индустриални общества се нуждаят от 1% математици. Останалите е нужно да умеят само да смятат парите. И защо са всички тези математически мъки в училище, които децата забравят веднага след урок? На страната са нужни 3% фермери, 1.5% химици, 5% работници. Математиците,  физиците, химиците и производителите са общо 10% от населението. Останалите ще бъдат хора със свободни професии, както вече се случи във Швеция.

Системата трябва да се промени. Купищата знания по всички предмети в училище не са нужни никому. Защо ви е знаете географията на Дания? Открийте това, което ви интересува в интернет и вижте как може да стигнете дотам. Друго нещо е ако опознаете Дания с приказките на Андерсен. Моите уроци обединяват неговите приказки с географията, историята, красотата на Копенхаген и любовта на малката русалка. Може и така, нали?

Главният двигател към знанието е любовта. Нищо друго няма значение. Това, което човек обича, той го и знае. Не бива да се набива в главите на децата никаква математика и геометрия. Съвременното училище е бедно на изкуство, култура, риторика. Нужно е само да погледнете към седемте свободни изкуства, които са изучавали децата през Античността.

Изкуството и културата са ни нужни, за да не могат хората да се избиват един друг. Училището трябва да оставя щастливи спомени у децата, да бъде най-светлата част от живота на човек. Така или иначе, всяка следваща година ни доближава все по-близо до смъртта. Погледан от този ъгъл, животът е твърде печално нещо. А да крадем детството на децата, за да ги затрупваме с купища ненужна информация, която те никога няма да запомнят и голяма част от нея – няма да използват, това е съвсем престъпно. Да образоваш е нужно не физик или математик, а човек.

Източник: vospitaj.com

Източник: webstage.bg

Коментари във Facebook