Ученици ремонтират забавачките, община Пловдив плаща

Ученици ремонтират забавачките, община Пловдив плаща

Община Пловдив да задели част от бюджета си за капиталови разходи и да инвестира в звено, което едновременно да обучава кадри за строителния бранш с помощта на две професионални гимназии и в същото време да е изпълнителна фирма, която да извършва ремонти на детски градини и жилищата от „Жилфонд”. Тази идея лансира вчера председателят на Камарата на строителите в България Пламен Иванов по време на кръгла маса за проблемите с осигуряване на подготвена работна ръка за отрасъла. Според него по този начин обучението по професиите ще е обвързано пряко с практиката, може да се осигури добро заплащане на гимназисти и техните преподаватели, а  в същото време да се облекчи финансово общината.

Предложената схема е редовно обучение в рамките на задължителната програма, след което да има по 4 часа работа на ден на конкретен обект. Според Пламен Иванов, за разлика от дуалната форма на обучение, за прилагането на тази дори не е нужно да се чакат последните две години от подготовката в професионалната гимназия, а момчетата могат да изпълняват различни задачи още като осмокласници. Според председателя на КСБ схемата ще гарантира и обучение от най-добрите специалисти в бранша, вместо то да се води от учители пред пенсия, които отдавна са скъсали с практиката. Това може да стане с гарантирано възнаграждение, което да се допълва от заработката, така че на практика майсторът, който готви гимназистите, да получава същите пари, които би изкарвал, ако практикува професията си. Задържането му като ментор и обучител обаче ще повиши качеството на подготовката. 

Вече са водени разговори с Професионалната гимназия по строителни технологии „Пеньо Пенев” и с Професионалната гимназия по механотехника. Директорите и на двете учебни заведения са изразили готовност да се включат. Ако гимназията по машиностроене стане общинска, от камарата предлагат и още един вариант за нейните ученици – в школото да отвори цех за производство на дограма с пари по европрограма.  Стоят 4 декара застроена площ, а нямаме ученици, това може да оживи училището и да мотивира още младежи да идват при нас, коментира директорът Кирил Саксанов.

В строителството е неприложима класическата форма на дуалната система, защото  никоя фирма не знае какво ще прави след 4 г., обясни Павел Иванов. Той получил вече принципно одобрение от общината. Според него формулата, която предлага браншовата система в Пловдив, ще  проработи, защото обединява интересите на общината, професионалното образование и бизнеса.
Сега МОН създава кадри безадресно, без да е ясно къде ще отидат те и дали въобще ще практикуват придобитата професия, каза Иванов. И се позова на изследване на „Индъстри Уоч”, според което само 7-8% от завършилите строителна гимназия работят по професията си. При наличието на такива учебни заведения и фирми под тепетата мащабният ремонт на Английската гимназия за над 2 млн. лева ще се изпълнява от пазарджишка фирма, вметна Иванов.

“В момента професионалните гимназии са се превърнали в трамплин към илюзии и мечти. Появяват се все по-симпатични и екзотични специалности, в които обаче няма бъдеще на пазара на труда, а в същото време бизнесът се задъхва за работна ръка в ключови професии”, обобщи Пламен Иванов. За какво му е на Пазарджик например паралелка по управление на едрогабаритна техника, достатъчно е да я сформират на 2 или 3 години, каза още той. Колкото до липсата на интерес сред учениците, според него той може да бъде предизвикан точно от алтернативни форми за подготовка, каквато предлага камарата в Пловдив.

Най-масово се хвърлят да учат туризъм

Половината от гимназистите у нас в момента учат в професионални учебни заведения, а сред тях най-голям е дялът на избралите професии в областта на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, съобщи Мария Тодорова, която оглавява дирекция „Професионално образование и обучение” в МОН. 

През предходната учебна година  в цялата страна в професионалните гимназии са се обучавали  129 072 тийнейджъри, което е по-малко спрямо минали години заради демографската криза. Трайно обаче се запазва съотношението половината гимназисти да се насочват към професионална паралелка. Към края на 2016 г. те са били 63 260, данните за приключващата сега учебна година още се систематизират.

От тази армия ученици в професионални училища около 14 000 учат хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг. Други 12 000 са избрали електроника, автоматика и компютърни науки, а 10 000 са се насочили към растениевъдство и животновъдство. Строителни специалности са избрали 7200 тийнейджъри. 

Анализите как се подготвят те показват, че 44% имат учебна практика на реални работни места, а 82% са провели професионалната си практика в действаща фирма.  Преобладават тези, които при дипломирането си получават втора и трета степен на професионална квалификация. 

Мария Тодорова увери, че завършващите намират работа в рамките на 1 месец и обикновено получават заплата, по-висока от средната за страната. Тревожно е обаче, че 50% от тях избират какво да учат не според нуждите на пазара на труда, а под влияние на семейството или приятели.

Актуализацията на програмите е на 2 г., а вече изостава

Нуждите на бизнеса налагат много гъвкаво развитие на професионалното образование  и обучение, отчете Мария Тодорова от МОН. Тя даде пример как съвместно с IT бранша е разработена нова специалност за подготовка на среднисти – по приложно програмиране. Динамиката в този сектор обаче е толкова голяма, че обновяване на програмите дори  на всеки 2 г.  изостава от развитието в бранша. В момента се водят разговори и със строителния сектор, като вчерашната среща беше втората от серия кръгли маси, на които да се намери решение как да се подготвят нужните кадри. 

В професионалния път на всекиго вече ще се налага да сменя професията 2 или 3 пъти в живота си, предупреди шефката на дирекция „Професионално обучение и образование” в МОН Мария Тодорова. Тя добави, че дори и човек да се е ориентирал правилно, 1/3 или 1/4 от действащите в момента професии след години вече няма да ги има. Колкото и да сме специализирани в своята област, към края на нашата кариера ще трябва да правим нов избор, предупреди тя. Много динамично се променят и изискванията вътре във всяко професионално направление.

Източник: marica.bg

Коментари във Facebook