Увеличението на учителските заплати не решава почти нищо

Увеличението на учителските заплати не решава почти нищо

Тройната коалиция, 24 септември 2007 г. Учителите в България започват масова стачка, която продължава 40 дни. По това време министър на образованието и науката е Даниел Вълчев. В правителството на Сергей Станишев са извършени нововъведения в образованието като делегираните бюджети, работещи на принципа “всеки ученик е пари”, външното оценяване и матурите, които отново стават задължителни. Учителите обаче излизат на улицата, синдикатите им ги подкрепят. Те дори отчитат като свой успех извоюването на повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 000 души, работещи в средното образование. Този ръст обаче бил незадоволителен. По същия начин, оказва се, недостатъчно е повишението на издръжката на един ученик от 933 лева на 1151 лева. Синдикатите настояват тя да стане 1381 лв. от 2008 г.

В крайна сметка кабинетът “Станишев” обещава средната брутна заплата на учителя да стане 650 лв. от 1 юли 2008 г. Стачката е прекратена на 5 ноември 2007 г. с горчив привкус на неудовлетвореност. Няма опасност и учебната година да бъде анулирана. ​

Задавали ли сте си въпроса защо учителският протест не постигна толкова голям ефект, каквото беше желанието на протестиращите учители тогава? Отговорът е много прост. В обществото по това време остана усещането, че се говори само за заплати, пари, бюджети, а исканията се въртят около финансовата страна на образованието. Да, безспорно тя е жизнено важна, но не и фундаментално определяща. Ентусиазмът, с който започна учителският протест, като че ли пропусна да интегрира в себе си по-съществените искания, които ако бяха извоювани, днес може би българското средно образование щеше да се качва нагоре по стълбата към успеха.

Става дума именно за радикалната реформа в средното училище, която удобно се замита вече толкова много години. През 2007 г. учителите имаха прекрасен шанс да я поискат заедно с увеличението на заплатите си, но в никакъв случай това не е обвинение към тях!Напротив, 40 дни те се бориха за достойнството на тази професия, не толкова за пари. Тази есен ще се навършат 10 години от протестите, разгневили служителите в образователната система и с репликата “дай да разваляме седенката”, изречена тогава от бившия финансов министър Пламен Орешарски към Даниел Вълчев. 10 години, в които образованието “стои в чакалнята” на българската политика и се използва спорадично за атаки към този или онзи партиен опонент.

През всичкото това време учителските заплати мръднаха малко нагоре, но авторитетът на учителя се сгромолясва със светкавични темпове. Беше въведен нов Закон за предучилищното и училищното образование, но той превърна даскала в бюрократичен чиновник, който трябва да се разправя с наредби, документи, бележки и като канцеларски плъх да води отчет, докато учениците му гледат с празни погледи в смартфоните си. Последната новост бяха мерките за борба с агресията в училище на служебното правителство, родени кампанийно заради зачестили случаи на побоища в класната стая. Мерки, които ще обясняват с филмчета и плакати как децата да пазят добро поведение. Мерки, имитиращи компетентност.

През всичките тези години, докато течеше неслучилата се реформа в средното образование обаче, учениците ставаха все по-изобретателни в преписването на матурите, все по-агресивни, все по-незаинтересовани за бъдещето си, все по-уронващи престижа на учителя, все по-тъпи. А статистиката ясно показва как през учебната 2015/2016 година​ например​ 16.4 хил. ученици са напуснали общообразователните училища, от които 14.3 хил. в основното образование​, а през 2011 г. ​над 15 хиляди ученици са отпаднали от системата на образованието​, като причините са основно етнически, икономически и несправяне с учебния материал. ​

Погледнете и какво се случва с недостига на учители. Почти за всяка учебна година се търсят хиляди преподаватели в цялата страна, а професията скоростно застарява. Наистина ли сме убедени, че ще привлечем млади кадри в системата само с едното повишение на заплатите? А кой ще се справи с повсеместно отровената среда в училище, където учителят е пъдар на тийнейджъри с огромно самочувствие и нисък интелектуален капацитет?​ Ясен е отговорът, нали?!

Проблемите на средното училище ще започнат да се решават тогава, когато се появи онзи министър, който ще се бори не само за увеличението на заплатите на преподавателите, а ще се нагърби с цялостната реформа в този сектор. ​​​​Не се заблуждавайте, тя не е започвала! И в това ще се убедите лично само ако посетите един учебен час в някое малко училище, извън онези, традиционно считани за елитни. Там реформата е на “седенка” от преди учителската стачка и гледа в очите деградацията на българското образование.

Източник: Румен Скрински, actualno.com

Коментари във Facebook