Траяна Кайракова: Учителите, които преподават в интернет, трябва да умеят да комуникират ефективно с учениците

Траяна Кайракова: Учителите, които преподават в интернет, трябва да умеят да комуникират ефективно с учениците 70418261_2593768893995107_8982196489174384640_o

Траяна Кайракова повече от 15 години е педагогически съветник в Средно училище „Железник“ в Стара Загора. По професия е учител по български език и история, впоследствие училищен психолог/педагогически съветник.

Учителите, които преподават в интернет, не предават само факти – те трябва да станат фасилитатори. Трябва да умеят да комуникират ефективно с учениците. Не мисля, че някой се погрижи за подготовката на учителите нито сега, нито през пролетта. Те се самообучават, справят се колкото и както могат. Нека (родителите – б.а) не забравят, че учителите са просто изпълнители на заповеди и много често не са съгласни с тях или не са били питани за мнението им.“, съветва тя.

Как се отразява ковид ситуацията на учителите?

Не само за учителите, за всички ситуацията е особена, необичайна. Но за учителите е доста трудно, заради наложените мерки. Работата с малките ученици изисква близост и директна комуникация, затова сегашната ситуация е трудна, но не невъзможна, въпреки маските. Ако това е начинът да се работи и то чрез живия контакт, ще се справим.

Доколко тя създаде проблеми и прегради, има ли нови възможности, които се оползотвориха по отношение на обучението, работата с децата?

Проблеми от страна на колегите нямаше, всички от началото на учебната година носят маски, спазват стриктно всички изисквания. При децата е по-трудно. Особено по-големите ученици създават проблеми при настояването за носене на маска, при по-малките не толкова, защото те са изпълнителни и спазват правилата.

По време на онлайн обучението се разкриха много нови възможности, които разнообразиха учебния процес, но и го утежниха. Най-полезното, според мен, е това, че буквално за часове голям процент от учителите се превърнаха в компютърни специалисти. Въпреки че го казвам с усмивка, това е самата истина. Ние работим още от първия ден в платформата на МОН и няма пропуснат урок или час. По-страшното е неефективността на такъв вид и то продължително обучение. Доказано е, че около 15 процента от материала се усвоява, което означава, че при връщането в клас трябва да се започне отначало.

Как учениците Ви се справят с новия режим на обучение, чести промени и т.н? Отразява ли се това на способността им да учат?

Учениците се справят по-добре от учителите. За тях всяко ново нещо е интересно, любопитно, макар и за кратко време. Промените не са приятни за никого, но децата имат своите механизми за бързо преодоляване. Колкото до ученето, пак с усмивка ще кажа, че този, който иска да учи, го прави, независимо дали е обучаван онлайн, или не. Факт е, че голям процент от учениците не учат, па макар и да са в училище.

Доколко педагозите бяха подготвени за втора учебна година в условия на ограничения и какво се промени в сравнение с пролетта?

Не мисля, че някой се погрижи за подготовката на учителите нито сега, нито през пролетта. Те се самообучават, справят се колкото и както могат. Излишната бюрокрация само утежнява положението, което налага ситуацията в момента. Просто сега са по-подготвени за преминаване към онлайн режим, защото вече е проигран такъв. Няма го страхът, няма ги притесненията от комуникацията чрез компютър.

Като специалист какво съветвате учителите, когато трябва да работят едновременно с деца в реална и в онлайн среда едновременно? Различен ли е подходът?

Според мен подходът трябва да бъде различен. Ясно е, че обучението пред компютъра не е като това в час. Учителите, които преподават в интернет, не предават само факти – те трябва да станат фасилитатори. Трябва да умеят да комуникират ефективно с учениците, когато преподават онлайн. Преподавателят трябва да бъде внимателен, когато показва емоции, и трябва да показва, че се вълнува от случващото се с обучаемите. Освен това учителят трябва да бъде гъвкав към проблемите и загрижеността на учениците и винаги да бъде колкото е възможно по-искрен, когато общува с тях.

Какво бихте посъветвали родителите, за да се справят със стреса от новите условия в училище?

На първо място да не обвиняват за всичко учителите, а да бъдат в екип с тях. Нека не забравят, че учителите са просто изпълнители на заповеди и много често не са съгласни с тях или не са били питани за мнението им. Да бъдат позитивни, да разговарят с децата и учителите им, за да няма недоразумения и излишни нервни ситуации. Нека прекарват повече време като семейство, независимо колко са членовете в него. Така се създава здрава връзка, изгражда се доверие и проблемите се решават заедно.

Какви са страничните ефекти от извънредната ситуация в училище за родителите, учителите и учениците?

Стрес, намалена ефективност за учене, дискомфорт, извеждане от нормалната за общуване среда. За родителите има няколко много важни фактора, които влияят върху психиката и здравето дори, а именно – кой ще гледа децата им, как да се справят самите родители с обучението на децата вкъщи/ особено при малките от 1-3 клас/, финансовата нестабилност и неизвестно бъдеще.

За учителите натоварването е огромно. Уроците се подготвят по различен начин и изискват повече време. Проверката на домашни или контролни е доста по-уморителна, имайки предвид взирането в монитора. След 6-часов работен ден на компютъра тонусът, настроението и психиката са в режим на умора. Удвояват се усилията да чуваш, да виждаш, да пишеш, да споделяш дъска в час и т.н.

При децата минава по-скоро като игра. Но това за големите ученици. Те са от новото, модерно, техническо поколение, така че за голяма част от тях онлайн преподаването е предпочитано. При малките обаче натоварването също е голямо. Оказват се с купчини домашна работа, често трудно се концентрират, защото бързо се уморяват, а и домашната обстановка предполага почивка, а не ефективна работа.

Ако имахте възможност да направите препоръки към МОН, какви биха били те?

Ооо, тук бих издала книга в няколко тома. Първата ми препоръка е в МОН да бъдат назначавани служители, които досега са работили в училище. Да се намали документацията на учителите, безсмислена и утежняваща е. Образованието да бъде практически насочено, не просто зазубряне на факти и събития. Нещата са много, но като цяло да бъде вземано мнението на учителите по различни въпроси, не да бъдат поставени пред свършен факт, както се случва много често.

Какво си пожелавате за Коледа?

За Коледа си пожелавам това да е последната криза с Ковид, да бъдем по-усмихнати, по-човечни и подкрепящи се. Пожелавам си „заедност“. Когато сме заедно, можем всичко…

Снимка: личен архив

Коментари във Facebook