Съвременни форми за проверка и оценка на знанията

Съвременни форми за проверка и оценка на знанията

Само ни овикват нас, учителите, че сме изостанали тотално не само в преподаването, но и в изпитването. Ще кажа на критикарите: „Не сте прави! Хабер си нямате от иновативните ни подходи.” За да не прозвуча оправдателно, мрънкащо, ще илюстрирам само част от прийомите на съвременното училище. Надявам се, и да отговоря на най-болните въпроси на колегите, да им  бъда в помощ чрез споделен опит. Такааа, да разиграем няколко хипотетични ситуации:

1. Нямате оценки, а се е събрал достатъчно материал за проверка на знанията. Как става изпитването?
Ами, предварително, за да не се стресира ученикът, преподавателят му предлага, ако може или пък го моли учтиво  да подготви този и този въпрос за следващия час. Пак с оглед запазването на душевното спокойствие на детето и през ум да не ви минава мисълта да изискате да се върне 3-4 урока назад и да преговори материала. Този варварски обичай от нашите школски години – да те разхождат по учебника във всички посоки, е анахронизъм, белег на педагогическа деградация. Ако някой се осмели да го приложи, с право бива заклеймен като „гадняр”, „мухъл” и тем подобни. Оставете, колеги, тези спомени, оттласнете се от мръсните комунистически номера, подравнете крачката с новото време и неговите повели!

2. Ученикът не е идвал на училище отдавна, има 2 оценки при 3 часа седмично по предмета ви и не знаете как да оформите срочната му бележка?

Вариант № 1:

Естествено, че комуникациите идват на помощ. Нужно е обаче, преподавателят да има достъп до възможно най-много социални мрежи. В този случай той трябва да приложи и някои други допълнителни способности: да следи внимателно, продължително къде във виртуалното пространство се появява издирваният и на момента да го „засече”. Ако, разбира се, във фейсбук профила му се появи например информация, че e на ски в Боровец, на екскурзия в Турция, колкото и да се ядосвате, останете си възпитани. Най-много може да напишете: „Здравей! Как си?” и да изпратите една усмихната емотиконка, за да покажете, че споделяте радостта му. Не си позволявайте да тревожите детето с темите училище, оценки, срок, приключване. Може да се изтълкува превратно като завист или пък дребнавост от ваша страна. А получите ли в отговор ръчичка с вдигнат нагоре палец, можете да сте спокойни. Та има ли по-важно от здравето и душевния комфорт?!

Вариант № 2:

Ха, ето го драгия ученик! Постнал няколко актуални снимчици на стената си. На едната е с цигара и чаша в ръка. Оглеждате обстановката, в която се е ситуирал и… бинго! Ами той е в града, снощи в 01 часа е бил в дискотека „Перла” , предната вечер е осъмнал в „Бакарди”, а днес, още като е станал в 14 ч., си е направил селфи от тоалетната. Сънен, рошавичък, по боксерки и мускули. Сега сте вие наред. Вед-на-га хващайте телефона и звънете! Ако отхвърли обаждането ви, ако не ви отрази и в месинджъра си, не отговаря на лични, пишете във фейсбук страницата на класа – все някой ще прочете и ще му каже да дойде на училище или поне в часа ви. Само да ви предупредя, за да не се впрягате – може да ви репликират с „Ама, госпожо, ние си имаме личен живот!”, „Не спамете!”, а най-лошото ще бъде да ви отпишат като член на групата. Така че пипайте, както се казва „с кадифени ръкавици”.

Вариант № 3:

Все пак ученикът е вече в училище. Изпитвате го веднага. Това ще е грууууба, мноооого груба грешка от ваша страна. Вярно, последен час е, няма време за предупреждения, уговорки. Утре ще се пишат бележниците – ножът е опрял до кокала. Тактиката ви трябва да е коренно различна: накарайте го да обещае, че ако сега си затворите очите и пишете 3 /три/, другия срок ще стане нов човек. Ха, така, като подходите с добро и детето ще би разбере. Как беше, „Направи добро, па…”, не, не е това. Абе, смисълът е, че ще получиш добро. И съвестта ти чистааа.Не си подарил, тъй без нищо. Насреща имаш обещание: „Ще идвам вече редовно втория срок. Имах семейни проблеми, затова отсъствах. Пък и със здравето закъсах – друг път ще ви разкажа, че нещата замалко да станат фатални. Нейсе, размина се. Благодаря Ви, госпожо!”. И тук…дори да сбърка името Ви, бъдете уверена – от притеснение е. Не нажежавайте повече ситуацията, а бавно, с достойнство, излезте от стаята! Поздравете се за проявената креативност, иновативност, мобилност, нелабилност и всичко, което се сетите, завършващо на „ост”. Дайте и един лайк на статията, в която се твърди, че оценките развращават, и тия от МОН да ги махнат, та да мирясат всички – ученици, учители, родители.

Снежана Денчева, преподавател по БЕЛ
/иновативна, та креативна/

Източник: Автор Снежана Денчева

Коментари във Facebook