Смартфонът в училище: помагат ли забраните?

Във Франция забраниха на учениците да носят в училище смартфони, мобилни устройства и мобилни телефони. Въпросът се обсъжда и в Германия, дискусии не липсват и в България.

Нека видим кои са аргументите „за” и „против”.

В полза на забраната говори главно образователната и педагогическа обществена поръчка на всяко училище: децата трябва натрупат знания и опит, необходими им за бъдещия живот. Тоест – за тях е особено важно да се концентрират, да работят интензивно и да спазват правилата в училище.

А днешният млад „хомо телефоникус” живее с поглед, забит в екрана и целият външен свят минава транзит покрай него – при това положение натрупването на знания и социален опит в прякото общуване с учителите и съучениците става невъзможно. Да не говорим, че мобилните устройства са и идеалният „подсказвач” за онези ученици, които ги мързи да учат и най-вече да мислят със собствените си глави.

Мобилните устройства в класната стая са виновни и за други, на пръв поглед по-малозначителни проблеми. На тях по време на час се играят игри, в междучасието се снимат клипове (някои доста грозни и нарушаващи правата на други ученици), на тях се гледат филмчета, слуша се музика и т.н. и т.н.

С други думи – все дейности, които пречат на децата да се концентрират върху същинските си задачи в училище. И накрая: мобилните устройства са навярно и най-могъщият инструмент в грозното съревнование между децата на тема „Кой е по-богат и кой по-моден?”.

Но мобилните телефони и устройства в училищната раница на децата вършат и добро. Най-вече: родителите винаги имат контакт с децата си, което никак не е маловажно в днешния динамичен свят и в днешните училищни дворове, където дебнат какви ли не опасности. Освен това с мобилен телефон в джоба всеки ученик може бързо да подаде сигнал за опасност, а защо не и да разпространи информация за нередности, дори за престъпления – като насилия или търговия с наркотици, например. И не на последно място: смартфоните и таблетите могат да бъдат полезно педагогическо помагало в часовете, ако се използват както трябва.

Проблем има – но нека го погледнем с нови очи

На фона на всичките тези „за” и „против” накрая трябва да се каже, че – за добро или за зло – подобни рестриктивни мерки в крайна сметка не се спазват и остават от ден до пладне – та кой и как точно ще контролира децата? Освен това техниката напредва толкова бързо, че следващите поколения мобилни устройства навярно ще мимикрират и ще се крият по съвършено неоткриваем начин. Срещу забраната ще протестират самите деца, но още по-гръмко ще протестират и родителите. Тъй че навярно е нужно да се търсят някакви средни пътища, някакви нестандартни решения. Примерно всички деца да получават училищни таблети с отчасти блокирани функции. Или пък в училище просто да се въведат определени дни без смартфони и мобилни устройства – и да се видят и анализират резултатите.

Проблем наистина има, и то голям. За учителите, за учениците и за родителите им. И решението нито ще падне от небето, нито пък може да си остане в рамките на традиционното „позволено – забранено”. Нека го погледнем с нови очи и да си представим бъдещето. Само така ще можем да го решим.

Източник: dw.com

Коментари във Facebook