Седем предизвикателства пред висшето образование

Управлението на институциите на висшето образование неизбежно е изправено пред редица предизвикателства – някои вътрешни, някои външни, – а преодоляването им е наложително за постигането на висококачествен образователен продукт и подготвянето на добри студенти.

В настоящия текст ще се спрем на няколко от ключовите предизвикателства пред водещите университети у нас и начините, по които могат да ги преодолеят.

1. Недостатъците в модела на финансиране
една от най-мащабните реформи във висшето образование последните години предполагаше заместването на финансирането на учебните заведения на база на броя студенти в тях с измерване на качеството на предоставяното образование с помощта на рейтингова система. Според замисъла на реформата финансирането въз основа на качеството трябваше вече да е основният компонент при определянето на средствата. Същевременно обаче се появиха множество защитени и приоритетни специалности, което до голяма степен опорочи опита за промяна на мотивацията на ръководствата на висшите училища от преследване на максималния брой студенти към постигане на максимално добър образователен процес и най-високи резултати. На практика проблемът е, че е в ръцете на ръководствата на самите университети самоволно да се откажат от запазването на старата система поне за част от специалностите си, което те, очаквано, не правят.

2. Демографското предизвикателство
няма нищо по-лошо за едно висше училище от това да се окаже без студенти. Последните няколко години обаче бележат навлизането в системата на висше образование на родените в края на 90-те г. на ХХ в., когато България се намираше в една от най-тежките си демографски кризи. В резултат броят потенциални кандидати за местата във висшите училища е по-малък, конкуренцията също. Въпреки че следващите две десетилетия не са с толкова ниски демографски показатели, страната остава с отрицателен естествен прираст през цялото време, което означава, че висшите училища трябва да адаптират дейността си към по-малък общ брой студенти и по-малка възможност за избор между кандидати за местата дори във водещи специалности. Това от своя страна може да бъде разрешено чрез свиване на приема до по-реалистични размери, което обаче носи със себе си спад на приходите от субсидии и такси за образование.

3. Адаптация към бързо променящите се икономически условия
Във време на бързи технологични промени университетите често са в ролята на догонващите, а специалностите и програмите им следва да се адаптират към новите условия. Нуждата от разширяване и на приема, и на качеството на предлаганото образование в областта на науката, технологиите и математиката (също известни под събирателното понятие STEM) във висшите училища личи както по възникването на множество школи, които предоставят неформално образование в тези насоки, така и към повишения интерес на кандидат-студентите към тях. Всички прогнози сочат, че сме доста далеч от края на дигиталните трансформации, но засега българското висше образование остава зад тях, особено извън факултетите по математика и информатика.

4. Конкуренцията на чуждите университети
Отварянето на България последните десетилетия, и особено членството в ЕС, чувствително улесни достъпа на българските студенти до водещите образователни институции не само в Европа, но и в САЩ (и напоследък в Източна Азия). В резултат висшите ни училища се конкурират не само помежду си, но и с целия международен пазар на образование. Достигането на качеството на водещите университети – предвид, че единствено Софийският се класира в топ 1000 на световно ниво според повечето класации – изглежда по-скоро невъзможно и по тази причина българските висши училища трябва да намерят други конкурентни предимства. Такива могат да бъдат както цената, тъй като и следването, и животът в България са доста по-достъпни за българските студенти, или предлагането на специфични нишови знания и умения, които попадат извън обсега на повечето учебни заведения.

5. Липса на научна дейност

Важна част от дейността на преподавателите във висшите училища е развитието на научна дейност, а тя е важен фактор както за престижа им, така и потенциален значителен източник на приходи. Сега-засега обаче тя остава настрана, личи доста ясно от международните данни, според които българските научни изследвания са сред най-малко цитираните, а страната се нарежда на последните места по участие в международни научни екипи. Това е резултат както от общата липса на провеждане и публикуване на изследвания, така и на навика да се пише на български език и да се публикува в слабо четени (и редактирани) издания на самите университети, а и на изкуственото разделение между висшите учебни заведения и академията на науките. По тази причина на ръководствата на университетите ще се наложи да мотивират академичния си състав да е по-активен в научното поле, ако искат да са конкурентни.

6. Проблемът с чуждите езици
Немалко източноевропейски университети, изправени пред сходни проблеми, се ориентираха към създаване на програми на английски (и други международни езици, но по-рядко), и привличане на студенти от трети страни, които не могат да си позволят или не могат да се класират във водещите образователни институции. Програмите на английски език дори и в Софийския университет са малко, а извън него почти липсват, което прави повечето ВУЗ-ове недостъпни за студенти, които не говорят български. От това обстоятелство страдат дори и възможностите им да участват в европейски програми и обмени. Пречките пред развитието на програми и дисциплини на чужди езици, от една страна, е в инерцията на самите образователни институции, от друга – в неспособността на преподавателите да водят такива.

7. Ролята на бизнеса
През последните години българският бизнес започва да усеща нуждата да се намеси по-отблизо в подготовката на бъдещите си кадри. Някои факултети, особено тези, свързани с високотехнологичния бранш и финансите, се радват както на финансовата, така и на академичната подкрепа на водещи фирми, но това би било от полза на много други, но засега като че ли експериментите в тази насока остават по-скоро спорадични.

Как изглеждат тези предизвикателства на фона на преизбирането на досегашния ректор на Софийския университет, който бе единствен кандидат? Ако последните четири години са някаква индикация, няма основания за особен оптимизъм в повечето насоки. Понастоящем най-старото висше училище у нас страда от значителни финансови проблеми, но пък спирането на отлива от кандидати и привличането на чуждестранни студенти са сред заявените приоритети. За да бъдат постигнати тези цели обаче, са необходими дълбинни реформи както в начина на управление, така и в начина на мислене и преформатиране на крайната цел на образователния процес – нелека задача, още повече за един мандат.

Автор: Адриан Николов, ИПИ

Източник: iconomist.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook