Реформата във висшето образование навлиза в третата си година

Реформата във висшето образование навлиза в третата си година Снимка: БГНЕС

Реформата в българското висше образование навлиза в третата си година.

Досегашните усилия на просветното министерство да преструктурира приема от масовите специалности към тези, които са нужни за икономиката ни, дават засега само частичен резултат. Все още има какво да се желае и по отношение на финансирането на висшите училища, което трябва в още по-голяма степен да започне да зависи от качеството на предлаганото обучение. Колко студенти по какви специалности планира да финансира държавата през следващата академична 2019/20 г.? С какви такси се канят да посрещнат университетите своите кандидат-висшисти? Кои вузове ще бъдат най-ощетени от промените и кои – най-печеливши?

През 2018/19 г. държавата утвърди за държавно финансиране 45 781 места, от които заети бяха 41 763. През 2019/20 г. намалението продължава – и заради демографската ситуация, и заради политиката за преструктуриране на приема. Предложението на МОН е за 43 276 субсидирани студенти (бакалаври, магистри и магистри след бакалаври), от които 36 984 след завършено средно образование. Това е с около 2500 по-малко от утвърденото през м.г. При частните вузове намалението на план-приема е от 14 335 на около 12 300 души.

Очакванията на експертите са изпълнението на заложеното да остане подобно на нивото сега – около 92% при държавните и към 50% при частните университети. Между 37 000 и 37 500 души – това е прогнозната бройка на МОН за бъдещите първокурсници бакалаври, което е 68% от завършващите средно образование.

От 2015 до 2018 г. държавният план-прием на студентите по икономика е намален с 60%, по администрация и управление – със 73%, по психология – с 48%, по политически науки – с 55%, по право – с 32%, а по обществени комуникациии – с 53%. Въпреки тези правилни стъпки обаче най-многобройни у нас продължават да бъдат студентите по икономика – 41 хиляди, следвани от тези по администрация и управление – 18 хиляди. За успех може да се отчете, че студентите по педагогика се увеличават от 12 711 през 2017 на 13 430 през 2018 г., а по медицина – от 9970 на 10 885 души, при все че нуждата от подобни специалисти продължава да не е удовлетворена напълно. За сметка на това кандидатите за икономиката ни в специалности като металургия, математика, материали и материалознание, физически, химически науки и т.н. са изключително малко.

От МОН отдавна говорят за очакван драматичен недостиг на преподаватели по математика, физика и информационни технологии, както и на специалисти в аграрния сектор, инженери, енергетици, електротехници и др. Затова и приемът за догодина в подобни направления е увеличен. Държавата е планирала да субсидира например 2455 студенти, приети в педагогика на обучението, докато м.г. броят им е бил 2256, т.е. с 8.8% повече (приети са били 1891). С 8% по-висок е и план-приемът при военно дело, с 5.8% по-висок – при енергетика, с 4.8% – при растителна защита, с 3% – при горско стопанство. Между 1 и 3% е увеличението на приема при материали и материалознание, педагогика, хранителни технологии, химически науки, философия, фармация, информатика, транспорт и електротехника, електроника и автоматика.

Намаление на план-приема през 2019 спрямо 2018 г. е планирано за доста повече направления. Най-голямо е то при администрация и управление – с близо 30% по-малко места, теория и управление на образованието – с 26% по-малко, животновъдство – с 22.8% по-малко, обществени комуникации и информационни науки – 22.8%, политически науки – с 22% по-малко, психология – с 19% по-малко, икономика – със 17% по-малко и др. По-малко кандидат-висшисти са планирани още по обществено здраве, история, филология, изобразително изкуство, науки за земята, право и др.

Министър Вълчев признава, че студентите не могат да бъдат принудени да учат в най-нуждаещите се откъм кадри специалности. “Само частично можем да ги накараме”, посочи той, визирайки трите лоста на държавата за тази цел – разширяване на приема във въпросните направления, допълнително финансиране, каквото получават някои вузове според комплексната си оценка, както и допълнителни стипендии. В тази посока тази година идва дългоочакваното освобождаване от такси на някои специалности. Безплатно обучение е предвидено за младежите, избрали 8 направления с очакван недостиг на кадри на пазара на труда. Това са математика, химични технологии, материали и материалознание, педагогика на обучението, религия и теология, енергетика, физически науки и химически науки.

ТАКСИТЕ

И тази година е планирано повишение на годишните такси за обучение. С по-висока цена в доста университети са масовите специалности като икономика и администрация и управление. В Пловдивския университет например двете специалности (бакалавър, редовно) се увеличават от 460 на 500 лв., а в Русенския университет – от 460 на 500 лв. Икономическият университет във Варна предлага скок от 462 на 530 лв. за икономика, администрация и управление и туризъм редовно обучение. Стопанската академия в Свищов запазва цената на икономика и администрация и управление като м.г., но увеличава таксите за чуждестранни граждани – от 980 на 1200 евро. Университетът по хранителни технологии в Пловдив предлага икономика и туризъм да се изучават срещу 530 лв. вместо за досегашните 460.

Таксите за педагогиката, в която държавата се опитва да увеличи броя на кандидат-студентите, запазват размера си в повечето висши училища, които обучават учители. Увеличение има при Русенския университет, където студентите ще плащат 560 при 520 лв. досега. Годишната такса за математиката редовна форма се увеличава от 620 на 660 лв., също както и информатика, машинно инженерство, електротехника, химични технологии, биотехнологии и др.Техническият университет във Варна предлага поскъпване на обучението по почти всички свои направления без общо инженерство и комуникационна и компютърна техника – от 550 на 650 лв. за редовна бакалавърска форма. Общото инженерство там се увеличава от 650 на 750 лв. за редовно обучение и от 450 на 600 лв. за задочно. ХТМУ увеличава със 100 лв. таксите за редица специалности – 700 вместо 600 лв. ще плащат приетите студенти по електротехника, електроника и енергетика, по материали и материалознание, химични технологии, общо инженерство и др. Софийският университет предлага увеличение на таксите в 11 специалности – туризъм, журналистика, филология задочно, графичен дизайн и др., и намаление в три специалности във Физическия факултет – учител по природни науки в основна степен на образованието, физика и информатика и физика и математика.

Едва 8 от 37-те ни държавни вуза ще имат възможността тази есен да привлекат повече от миналогодишния брой студенти. Останалите 29 висши училища са с намален план-прием, като най-голямото орязване на бройките е планирано за Стопанската академия в Свищов – тя трябва да се раздели поне с 1/4 от кандидат-висшистите си – ако т.г. тя имаше възможност да приеме 614 студенти (613 от които действително бяха приети), то през 2019/20 г. тези бройки са орязани със 159 до 455 души, което е 25% по-малко. 19.6% е предвиденото намаление на студентите в Националната музикална академия.

Своя дял от реформата ще трябва да понесат още Икономическият университет във Варна, чийто план-прием е намален с 16.5% (от 1765 на 1474 студенти), и УНСС, където намалението е от 12.6% – от 4402 на 3845 студенти. Софийският университет е с 600 места по-малко – намаление от 6526 на 5925 бройки (- 9.2%). Подобно е процентното намаление на студентите в МГУ, НХА, Медицинския университет в София, Висшето училище по телекомуникации и пощи.

С шанс за повече студенти са Висшето транспортно училище “Т. Каблешков”, Висшето военно училище “Н. Й. Вапцаров”, Висшето строително училище “Л. Каравелов”, Академията на МВР, Националният военен университет “В. Левски”, НАТФИЗ, Пловдивският университет и ТУ-Варна.

За да насърчи оптимизирането на системата, МОН планира нулев прием в неприоритетни направления в 10 университета, за които допустимият брой на приеманите студенти е под 15. Това са икономика – в Аграрния университет в Пловдив и в Университета по хранителни технологии, политически науки, туризъм и национална сигурност – във ВТУ, администрация и управление – в Лесотехническия, във Висшето училище по телекомуникации и пощи и Националния военен университет “В. Левски”, туризъм – отново в Лесотехническия университет, социални дейности – в МУ-Плевен, национална сигурност – в Русенския университет, обществено здраве – в СУ, както и икономика, обществени комуникации, туризъм и национална сигурност – в Шуменския университет.

“Намалението ще е болезнено за някои университети, но ние сме длъжни да провеждаме тази политика, защото обществената загуба ще е по-голяма, ако не осигурим нужните за икономиката ни специалисти”, коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му системата просто трябва да се настрои да работи с по-малко студенти.

Само четири са приоритетните професионални направления, в които вузовете, подкрепяни от държавата, са успели да привлекат повече студенти. Това са информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника, педагогика и ветеринарна медицина. Таблиците на МОН за реализирания през настоящата година прием показват следното: студентите в първи курс по комуникационна и компютърна техника са се увеличили от 2566 на 2607 души, по педагогика – от 2882 на 3100, а по ветеринарна медицина – от 220 на 224. Данните за информатиката показват, че в това направление т.г. са се записали 2008 младежи, а през 2017 г броят им е бил по-висок – 2084. Приоритетните направления обаче са цели 36, което поставя под съмнение успеха на този стимул и повдига въпроса за ефективността на прилаганите мерки.

Новият училищен закон, премахнал редица предмети като история, биология, география и др. от последните два класа (11-и и 12-и) на средното образование, доведе до объркване – как например ученик, който не е изучавал история профилирано в 11-и и 12-и клас, ще кандидатства в университет с този предмет (например за право), след като няма да има подобна оценка в дипломата си за 12-и клас. По този повод от МОН внесоха успокоение, че учениците, в чиито дипломи няма оценки от предмети, които не се изучават в 11-и и 12-и клас, ще могат да кандидатстват за специалности, за които тази оценка e балообразуваща. Тя ще бъде взета от удостоверението за завършен първи гимназиален етап (то ще съдържа оценките от 8-и, 9-и и 10-и клас). Промените ще влязат в сила през 2022 г., тъй като тогава ще завърши първият випуск по новите правила.

Източник: segabg.com

Коментари във Facebook