Психолог: Нека родителите не се влияят дали едно училище е елитно

Психолог: Нека родителите не се влияят дали едно училище е елитно

Десислава Даскалова е завършила консултативна и клинична психология, специализирала детска психология в Пловдивския университет. Консултант е по когнитивно-поведенческа психотерапия. Има 15 г. опит в различни социални институции и лична практика. В момента е в екипа на Общностен център, който подкрепя деца до 7 г. и техните семейства.

Училищата вече не са еднакви като преди години – имат различна специфика и политика, предлагат паралелки със засилено изучаване на чужд език, изкуства или компютърно моделиране още от 1. клас. Фронталният метод за преподаване пък все повече се измества от работа по проекти, интердисциплинарно обучение, новите технологии или различни педагогически практики. Как родителят да се ориентира в това многообразие и по какво да избере първото училище на детето си – така че не просто да е добро, а подходящото точно за неговото дете?

———————————————————————————————–
Добре е родителите година предварително да започнат да обмислят на кое училище да се спрат.

Изборът в 7 стъпки

Ако има вариант, за предпочитане е това да е основно училище. Добре е малките ученици да са в по-малки училища без гимназиален курс, защото това намалява стреса. Колкото по-голямо и по-пълно е училището, толкова по-голяма е вероятността това да се отрази на концентрацията и психиката на детето.

Хубаво е в училището да се учи на една смяна. Детето ще прекарва цял ден в него и е добре следобедите да са по-спокойни, за да се съсредоточи върху уроци и домашни.

Ако имат възможност родителите, могат да поразпитат и да изберат госпожа, за която има положителни отзиви. Това е по-лесно, когато няма голям наплив за школото.

Добре е да се избере учебно заведение близо до дома. Хубаво е детето да не извършва дълги преходи, независимо дали е с придружител. Нека родителите не се влияят дали едно училище е елитно. Ако малчуганът трябва да прекоси половината град, това ще го умори предварително и ще се отрази на концентрацията му.

Препоръчително е детето да е в един клас с връстници, с които е било в детската градина – с цел по-добра адаптация.

Не на последно място е материално-техническата база. Добре е родителите да проучат през дните на отворените врати каква е базата, има ли шкафчета, има ли физкултурен салон, зелени площи.

Важно е и какво се предлага като извънкласни занимания, за да бъдат подкрепени интересите на детето и неговите силни страни.

Да се допитаме ли до детето, или е рано за такъв избор?

Ако има възможност за избор – да. Това ще е неговото работно място. На тази възраст децата трудно управляват своите чувства, но пък безпогрешно разпознават емоциите на родителите. Те могат да усетят и най-малката нотка на безпокойство или напрежение. Хубаво е да се набавят необходимите учебни материали и да се опитат родителите да подготвят детето за първия учебен ден. Но още по-хубаво е, ако могат да му дадат емоционална подкрепа, прегръдка, изслушване, насърчаване.

Добре е родителите да имат информация предварително за правилата в избраното училище и да въведат част от тях и вкъщи. От първото класиране на 5 юни до първия учебен ден 15 септември има достатъчно време за това.

На какво да го научим

Детето трябва да овладее самостоятелно да си връзва връзките на обувките. Да си отсервира след хранене. Да прибира моливите и боите след рисуване. Тогава малкият ученик няма да се обърква и вкъщи, и в училище. Ще се чувства уверен, че е способен да се справя с отговорности като големите.

Използвайте летните месеци да научите бъдещия първолак да познава часовника. После ще му е по-лесно при организирането на дневния режим – ще отнася конкретни дейности към определено време през деня.

Трябва да се има предвид, че децата на тази възраст са доста разсеяни. Нямат развито чувство за собственост. Често родителите казват, че купуват всяка седмица несесери с моливи и химикали, то ги губи. Нищо не пречи да се надписват, когато е възможно. Много производители вече поставят от вътрешната страна специални етикетчета за тази цел. Така, ако детето загуби вещ, по-лесно ще се намери и ще се спестят допълнителни тревоги. Вземете това предвид, когато купувате дрехи и екипи за бъдещия първолак.

За и против занималнята

Родителят има право да избира колко време детето да прекарва в училище. Ако се уморява лесно и има на разположение свободна баба, хубаво е поне в първи клас да е до обяд на занимания, а след обяд да е вкъщи. Причината е, че режимът в детската градина е съвсем различен. Децата трябва да се съобразяват с различни правила и от тях се изискват нови неща. Няма я свободната игра.

Според нормативната уредба всяко училище трябва да осигури целодневна организация на учебния процес за първолаците. Няма лошо, ако детето се адаптира лесно, да се възползвате от това. Но понеже изцяло променя своя начин на живот и режим, по-скоро съм против занималнята в първи клас. Това е моя гледна точка, но го казвам от опит. Липсва индивидуален подход за работа с децата след обяд. Не може да се обърне внимание на всеки. Децата изведнъж се оказват цял ден зад чина, затворени в класна стая. Не се учат на самостоятелност. Не успяват да се подготвят по всичко и трябва да доучват вечер в късните часове. Не на последно място – ако родителят е много ангажиран, може да загуби поглед върху напредъка на детето. Ако се налага то да посещава занималня, хубаво е родителят да разговаря с възпитателя и да разбере условията, в които ще се подготвя детето.

Не пренасяйте всички допълнителни дейности в клас

Много е важно да подкрепите хобитата на детето, но не прекалявайте! По-скоро тези занимания в 1. клас трябва да бъдат разредени с оглед на това, че детето вече има и други ангажименти. Хубаво е учебната година да стартира с по-ниска натовареност, за да може детето да има достатъчно време за игра. Да не се включват повече от две дейности, едната от които да е спорт. При мен често идват деца, които ходят на балет, пиано, състезателни танци, тенис, английски, психолог, логопед. И всичко това от детската градина се е пренесло в училище. Говорим за едно дете. Нормално е у него да се появи съпротива. То се изморява бързо и лесно. Някои деца ги наблюдавам с години. В началото балетът на едното му носеше огромно удоволствие. В училище обаче изискванията са високи. Балетът е изкуство, което също има висок стандарт и критерии. Момичето почваше да плаче всеки път, когато трябваше да ходи на балет. Но майката казваше: „Балетът ти формира характера, структурата на тялото, грацията. Ще ходиш!”. Мамо, аз искам на рисуване. „Няма рисуване, рисуването ще е по-нататък вкъщи!”. И детето тръгва с нежелание. И казва, че го боли коремът. Същото го казват и деца със затруднена адаптация в училище. Това е признак на повишена тревожност. Някои соматизират. Ние казваме, че коремчето боли от страх. А родителите започват да препускат по лекари и изследвания. Когато няма налице физиологичен проблем, обикновено става въпрос за тревожност и стрес. Спестете ги на този етап, доколкото е възможно. Важно е да научим детето да учи и да обича учението. А това може да се случи с подкрепа от родителя, а не с опека!

Източник: marica.bg

Коментари във Facebook