Психологът Иван Игов: Двусменното обучение трябва да бъде премахнато възможно най-скоро

Психологът Иван Игов: Двусменното обучение трябва да бъде премахнато възможно най-скоро

Психологът Иван Игов коментира проектът за отпадане на двусменното обучение до 2021 година. В интервю за “Монитор” той споделя, че струпването на много ученици на едно място в училищата е предпоставка за агресия.

“Нека първо направим ретроспекция на проблема. В средата на 70-те години, когато у нас бе отчетен бейби бум, училищата не можеха да приемат толкова много деца. Затова и тогава в някои градове беше въведено двусменно обучение. Според наредбата е трябвало тази мярка да е временна. За съжаление обаче в повечето от тези градове се е запазила вече 50 години. На практика това означава, че някои деца учат с година и три месеца по-малко в сравнение с другите ученици. Реално 1,3 г. е отнето от образованието им, което означава, че нямат равно право на образование.

Причината е, че при двусменното обучение часовете са по 40 минути. В същото време дори учителите не успяват да предадат огромното учебно съдържание. Това налага двусменното обучение да бъде премахнато възможно най-скоро. Другата причина е, че при този режим на децата почти не им остава свободно време. Също така смяната на учебното време изисква дълги периоди на адаптация. Така че този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро. Съгласен съм със синдикатите, че в големите градове и при сегашния брой училища това няма как да се случи. Причината е, че там учат над 60% от децата. Мога да дам пример със София. През 2001 година е имало 9500 първолаци. През 2011 година са 10 500, а за миналата година – 13 000.

Разбирате, че това не се дължи на повишена раждаемост, а е заради вътрешната миграция. Главно млади хора се преместват да живеят в столицата. А от 2001 година досега в София е построено само едно ново училище. Разбира се, има и частни училища, но там не учат много деца. В същото време 300 деца отпаднаха от класирането. Разбира се, те ще бъдат „натикани“ някъде да учат, но това означава, че паралелките ще надхвърлят масово 30 деца, което понижава качеството на обучението. Затова и наскоро отново изтъкнах, че реформата в образованието не се състои в това само да се увеличат учителските заплати, защото дори и двойно по-високо възнаграждение не би мотивирало един млад учител да преподава в такива училища. Това са сгради, строени за по 500 деца, а в момента в тях учат по 2000. Необходимо е да се направят няколко важни неща, и то максимално бързо.

Единственият проблем не е само двусменният режим. По-големият са училищата от типа на СОУ-та, където учат деца в шест възрастови групи, струпани в много малко пространство. Това засилва агресията. Можете да направите разлика. Все още децата са във ваканция. Чули ли сте за случай с насилие между тях? Няма такива от два месеца. Децата и сега са заедно, но не проявяват агресия помежду си. Повярвайте ми, още след 15 септември ще питате отново какво се случва с учениците.

Така че средата, която напряга децата, е училищната система. Оптималната бройка деца в едно училище е, когато всички деца и учители в сградата се познават поне по физиономия. Това е единственият начин да имаш респект от възрастния и да знаеш, че каквото и да направиш, ти не си анонимен. В сегашните училища децата са като в мрежата – анонимни, и смятат, че могат да правят каквото си поискат, знаят, че няма кой да ги контролира.”

Източник: monitor.bg

Коментари във Facebook