Бившият служебен образователен министър проф. Николай Милошев говори пред „Стандарт“ за някои от големите проблеми на обществото и на образованието в частност.
„Обучението в класически доскоро дисциплини като физиката например е доста тежко и трудно. От друга страна, до известна степен физическите факултети все още не акцентуват върху чисто приложните аспекти на физиката, които ще намерят по-добър отзвук у младите хора. В днешно време децата са много по-приложно ориентирани, отколкото бяхме ние навремето. Затова например във Факултета по математика и информатика интересът е към информатиката“.
„Химическият факултет на СУ тръгна напред, когато стана Факултет по химия и фармация. Същото трябва да се случи и с физиката, ако искаме да имаме добре подготвени ядрени специалисти например. Децата вече не искат да следват по начина, по който сме следвали ние навремето. А и как да отидат точно в тази специалност, при положение, че има две свободни места в икономика и право, които стоят и само ги чакат. Дотам я докарахме, че сега ми се случва да чувам „Той учи за висшо“. И който поиска, той може да завърши. Докато бях директор на института преди две години, виждах как годишно само от СУ около 60 деца завършват география. И една много голяма част отиват да работят в туроператорските фирми“, разказа Милошев.
„Е, за какво му е това висше образование? А и една част от децата няма желание да учи в университет, защо трябва да ги мъчим насила. Те искат да излязат с професия, да знаят, че нещо могат“.
„И тук е въпросът за професионалното образование. Много се говори за дуалното обучение, то е хубаво като идея. Но се дава винаги немският пример, а в Германия самите бизнес организации плащат нещо или поемат обучението на децата. Българският бизнес е още много малък и среден. Той не се нуждае от някаква сериозна наука на този етап“.
„Така че държавата трябва да намери начина да отсее какво ще бъде необходимо в следващите години, но това трябва да се заложи доста години по-рано. Образование не се прави в рамките на мандат. Големият успех за нас ще бъде, ако успеем да убедим политиците, че сега ако стартираме нещо, ще чакаме резултат след 10-12 години. Нека да се опитаме да гледаме напред и да си дадем сметка, че ако продължаваме така, в един момент ще се превърнем в територия. Защото нашите читави деца ще отидат в чужбина. Мен винаги много ме е боляло, че те отиват да слугуват.
„От друга страна, ние имаме страна, която е подарък от Бога. Това беше и причината, когато в БАН започнахме да пишем тези национални цели – да видим какво можем да използваме от тази прекрасна страна. Туризмът е само едно от нещата. В Южна България и Странджа имаме климат, при който може да се отглеждат уникални билки“.
„Бихме могли да бъдем сред първите при производството например на хранителни добавки. Защо трябва да изнасяме полезните си изкопаеми като суровина? Не можем ли да произведем нещо от тях и тогава да ги изнесем? България е втора по топли минерални извори в Европа след Исландия. Ние можем да бъдем балнеоложки курорт на Европа, а сме алкохолен. И е обидно за нас“, коментира още проф. Милошев.
