Предприемчив директор създаде училище на бъдещето в якорудското село Бел камен

Предприемчив директор създаде училище на бъдещето в якорудското село Бел камен

Когато през 2009 г. оглавява училището в якорудското село Бел камен, учителят по химия и биология Алиш Вакльов разбира, че ще му се наложи да се превърне в предприемач. Заради системата „парите следват ученика” малкото школо е обречено на бедност, но новият директор отказва да се примири. Затова започва да се рови в интернет и скоро стига до решения, които ще преобърнат съдбата на училището – първото е да кандидатства за учител по английски от Корпуса на мира, а второто, да представи проект за модерна компютърна зала пред фондация „Америка за България”. Така за две години в селото пристига доброволката Сузи Роу, за да учи на майчиния си език деца и възрастни. Със спечелените пари пък училището е ремонтирано и осъвременено с многофункционален компютърен кабинет с 13 работни места, интерактивна дъска, мултимедия, бял екран за ползване и в другите класни стаи, аудио система, LED телевизор, видеокамера.

“Ние имаме бърз интернет, благодарение на който децата по-лесно опознават света” – разказва Алиш Вакльов. – “Разбира се, като бедно малко училище нямаме достатъчно карти, а тези, които са останали, са изпокъсани и трудно могат да се ползват. В мрежата обаче можем да намерим каквато си поискаме карта на света – там има образователни портали, ползваме видеоуроци, решаваме тестове онлайн на интерактивната дъска, виждаме неща, които няма как да правим поради липсата на материали, например опити по химия. Все едно че се намираме в киносалон.”

В момента в училище „Неофит Рилски” има 40 ученици от първи до седми клас, които учат в слети паралелки. Алиш Вакльов казва, че не е лесно учителят да разпределя в час вниманието си между различни по възраст ученици. Но усилията си струват, тъй като, по думите му, децата получават блестящи отзиви, когато отиват в гимназиите на съседните градове. А това донякъде се дължи и на американската доброволка от Корпуса на мира, която е приета с отворени обятия от цялото село и става извор на нови знания за всички.

“От нея научихме, че не е достатъчно само да предадем урока, да проверим домашните и някак си да мине времето – разказва още директорът. – Научихме, че е необходимо повече да работим с децата извън часа – следобед в клубове по интереси. Научихме, че трябва да създаваме причини, в добрия смисъл на тази дума, родителите да идват по-често при нас, непрекъснато да се интересуват какво става с децата им и също да бъдат част от училището. А това е и моята идея.”

Затова директорът отваря широко вратите на училището за всички жители на селото, които също сядат пред компютрите.

“Аз мечтая училището да се превърне в център на общността и това като че ли вече е станало – казва Алиш Вакльов и продължава. – Освен него, в селото няма друга институция, която да образова и да възпитава. Няма библиотека, няма читалище, няма интернет кафе, няма клуб на пенсионера, няма театър, няма кино – само едно училище и в двора му е детската градина. Мечтая си всички заедно да работим, защото всъщност ние създаваме бъдещето на България. И тук особено важна е ролята на родителите. Без тяхната помощ няма да има полза от училището, няма да бъдат постигнати целите на образованието.” Директорът е убеден, че ако го няма училището, половината от децата няма да се образоват и ще останат неграмотни като най-възрастните жители на Бел камен. Затова той е амбициран школото му да влезе в държавния списък със защитените от закриване учебни заведения и ще кандидатства всяка година, докато успее.

Източник: БНР

Коментари във Facebook