Предизвикателствата към новият училищен закон и образователната реформа

Предизвикателствата към новият училищен закон и образователната реформа

Подобрява ли се  качеството на финансиране на системата? С въвеждане на делегираните бюджети се доказа, че българските училища са по-добрият стопанин, но дали това е най – доброто, което може да се постигне?

Тези въпроси задават в писмо до медиите от Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”, разпространено снощи. В него се казва още:

Все още липсва железният контрол към средствата за образование, средства, които  по света са нещо свято, но в България най-редовно това са лесни пари за много институции (липса на ясни правила за такса смет за учебни заведения, липса на данъчни преференции и третиране на училища като търговски предприятия  и т.н.). Сферата на предучилищното образование е рекордьор по неясни правила, липса на прозрачност при разходване на държавни и общински средства, от което следват скандално ниски заплати и социални плащания на работещите там. Много често кметове и общински служители не оказват съдействие и укриват финансова информация от длъжностни лица на Министерство на образованието.

Синдикат “Образование” приветства планирането на “задължително” предучилищно образование, но не вижда планирани нарастващи финансови средства по години, които да гарантират този процес, който трябва да включи ранната предучилищна подготовка на деца до три години, намаляване на средната пълняемост на децата в групите до 20 и огромния проблем със сградния фонд в много градове.

Целодневната организация е едно от най – ефективните решения в полза на доброто образование, но за съжаление тука не се виждат превантивните действия, свързани с гарантирано финансиране на този процес в следващи години, преминаване на едносменен режим на обучение, намаляване на броя на паралелките в претоварените училища и откриване на щатни бройки за възпитатели.

Измерването на реалното състояние на  качеството на образованието е най – важно и от него зависи пътя на промяната и следващите реформи.  В това измерване трябва да се включат образование и възпитание, които са неразривно свързани със състоянието на дисциплината и овладяването на агресията в учебните заведения.

В новият закон учители и родители не откриват нови дисциплиниращи лостове за подобряване на учебната  среда, като най – ясно са заложени задълженията на учителя, но за ученика и родителя се наблюдават точно регламентирани права и препоръки за задължения.

Ученическите общежития са много важна част от равния шанс за образование на много български ученици. Ето защо учители и родители търсят възможностите учениците от близки и далечни населени места да учат отделени от своите семейства. Но за съжаление тука откриваме деца, подложени на мизерно съществуване, люлеейки се между финансовите отговорности на община и държава.

Българските ученици отдавна са във виртуална среда, но българското училище много трудно навлиза и бавно предоставя съвременните възможности на електронизацията. В новия закон няма ясно заложена стратегия за тази електронизация, в която задължително да откриваме електронния дневник; електронния учебник; компютърни конфигурации, различни от тези през 2005година; интерактивни дъски и съпътстваща квалификация за учители и родители; електронна администрация, облекчаваща бюрокрацията.

В новия закон за предучилищното и училищното образование наблюдаваме много иновации, които работят добре в Европа, но сега прохождат в България и затова Синдикат “Образование” е готов да партнира със своя опит и предимството да е вътре в системата, като очаква да види своето място, определено в рамките на закона, защото колкото и добре да е изрисуван новият закон, бъдещето на българското образование зависи изцяло от приложението на текстовете, които коментираме.

Коментари във Facebook