По колко часа всъщност работят учителите?

По колко часа всъщност работят учителите?
По колко часа на ден работят учителите? На този въпрос се опитва да ни отговори поредният интересен материал в блога “В час“.

(Оригинална статия)
Автор: Габриела Миланова

Приятелят ми не е учител. Родителите ми не са учители. Всъщност, почти никой в обкръжението ми не е учител и доста често ми се е налагало да разбивам митовете за това колко всъщност работят учителите по време на разговор. Стана ми смешно, тъжно, забавно, абсурдно, когато една позната веднъж се изказа, че нямало как да се занимава с “фейсбуци и блогове” като мен, защото все пак не е учителка “на половин работен ден.”

Всъщност момичето си беше съвсем откровено, нито се е опитвала да ме обиди, нито да демонстрира, че си губя времето, а просто се обосноваваше с “всеизвестен” факт. Фактът, че учителите работят на половин работен ден. Тук вече вие (ако сте учители или имате такива в семейството си) въртите очи и се възмущавате.

 
И аз се разпалих. Как е възможно хората все още да мислят по този начин? За пореден път започнах да се обяснявам, че преподаването в час е може би най-кратката и най-приятната част от този наш “учителски полуден.” И съвсем простия пример е, че ми се е случвало да подготвям игра, която използвам в урока си с часове, при положение, че тя отнема точно 10 минути да се случи в час.
 
Друго интересно за мен нещо беше, че след една от статиите ми, Летен списък с идеи за учители, имаше многобройни коментари, не съвсем дружелюбни, и естествено не в блога, а в други медии, които бяха споделили статията, за това как така си позволявам да пиша и да бълнувам за скандалните 3 месеца учителско лято, че и съвети да давам! Явно дори и сред учителите има хора, които четат само заглавието, първото изречение, и вече са готови да скачат и налитат и заклеймяват. Тъжно ми е, че не бяха дочели докрая, за да разберат какво всъщност казвам. Но е тъжно и това, че явно не само на мен е омръзнало да се защитавам пред хората, че не работя на половин работен ден за няколко месеца, а след това – безгрижна ваканция. Истината е, че сме ужасно чувствителни на тази тема и само най-малкият намек, че не работим “достатъчно,” ни изкарва извън нерви.
 
Всъщност, поводът за тази статия е статистика, на която попаднах в сайта на busyteacher.org. Въпреки че се отнася за учителите в САЩ, всъщност описанието на учителското ежедневие доста се припокрива с моето, и затова според мен си струва да я преведа, защото митът за това колко работят учителите изглежда е разпространен из целия свят. Тук, колегите ни се опитват да преборят заблудата със следните резултати от допитвания:
 
Средно, учителите работят по 12-16 часа на ден по време на учебната година, като от тях:
  • 8 часа – стандартен работен ден на почти всеки преподавател в света (Полуработен ден??? Няма такова нещо), който включва часовете преподаване, административна работа и т.н.
  • 1 час – средно, идване на работа по-рано или оставане след края на работния ден за консултации, разговори с родители, помощ на нуждаещи се ученици.
  • 3-5 часа – подготовка на уроци в извънработно време, отговаряне на имейли, телефонни обаждания, планиране, проверка на домашни, тестове и т.н. (като всички знаем, че в края на срока или годината дори в тези цифри не се побираме), присъствие на родителски срещи, участие в годишни празненства  и т.н.
Е, и какво от това? Нали все пак си имаме три месеца лятна ваканция? Не точно… В допълнение, статистиката изтъква, че повечето учители прекарват:
  • 2-4 седмици от лятото в посещение на курсове, семинари, обогатяване на знанията и уменията си и допълнителна квалификация (много ми се иска тук да бяхме по-близо до тези числа и се надявам в действителност да е така).
  • 3 седмици, средно, през лятото в подготовка на учебни планове.
  • 4 седмици в подготовка за старта на учебната година – тук статистиката изтъква, че от повечето учители се изисква да се явят един месец по-рано на работното място, за да поемат задълженията си за следващата година.
Инфографиката завършва с думите: ако сте учител, то вие сте и майка (или баща), възпитател, медицинска сестра, душевен отдушник и спасителна мрежа, наред с много други неща.
 
Е? Знам, че ние със сигурност се чувстваме по-добре като четем това и виждаме, че всички сме в едно и също положение, но това, което със сигурност ще успокои чувството ни за справедливост, е да разпознаем това признание и в учениците си, в техните семейства, в приятелите и познатите си, а и в цялото общество, което робува на митове. Благодаря ви и искрено се надявам и ви пожелавам трудът ви да се забелязва, разбира и оценява, защото все пак това, което вършим си струва и си го обичаме.

Коментари във Facebook