Позиция на Националната мрежа на децата по въпроса със задължителното обучение на четиригодишните

Позиция на Националната мрежа на децата по въпроса със задължителното обучение на четиригодишните

От Националната мрежа на децата (НМД) споделиха позицията си по така широко коментираната и дискутирана тема за обхващане на четиригодишните деца в задължително предучилищно образование.

В текст на сайта на мрежата се казва следното:

Национална мрежа за децата подкрепя разработване на различни мерки за обхващане на децата във форми за предучилищна образователна подготовка. Създаването на повече и гъвкави услуги за образование и грижа за децата в периода до постъпване в първи клас е важно и за децата, и за родителите. Такава политика гарантира правото на всяко дете на достъп до форми за образование и грижа и е подкрепа за родителите за съвместяване на личния и професионалния живот.

Национална мрежа за децата винаги е заставала и зад позицията, че родителите трябва да имат право на избор къде и в каква форма да се включат децата им. Според нас, регламентирането на различни услуги дава възможност да се посрещнат различните нужди на различните деца. Образованието и грижата са неразривно свързани от самото раждане на детето. Международната класификация на ЮНЕСКО класифицира ранното детско образование като “ниво 0”, т.е. базово ниво за образователните равнища. Възприемането на този цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.

В същото време, именно защото ученето започва от самото раждане на детето,предоставянето само на институционални услуги, извън семейния контекст, по принцип не е достатъчно за гарантиране правото на детето на образование в ранното детство. Редуцирането на ученето на детето в периода на ранното детство само до подготовката му за включване в училището и в обществото пренебрегва ролята на самото дете като носител на специфични нужди и като активен участник в процесите.

Доставчиците на услуги за грижа и развитие в ранното детство в европейските страни обикновено са в широк спектър – публични институции, НПО, частни, общностни или домашно базирани форми. Те обикновено образуват мрежа от широк спектър от услуги – детски ясли, грижа за групи деца в домашни условия, дневни центрове, детски градини.

В същото време в България ситуацията в големите градове остави хиляди деца да остават извън обхвата на сега съществуващите детски ясли и градини. В малките населени места понякога въобще няма подобни услуги. И в двата случая, обаче, най-сериозен е проблемът с обхващането на децата от маргинализираните групи. Въвеждането на задължителното предучилищно образование на 5-годишните показа, че има деца, които не са обхванати поради таксите за детските градини. Затова и Националната мрежа за децата е поставяла въпроса за поемане на тези такси и счита, че само изричното записване на задължителността за посещение на предучилищна подготовка от 4-годишна възраст няма да доведе до по-широкото обхващане на децата от уязвимите групи. Практиката на нашите членове показва, че бедните семейства все по-трудно посрещат комплексно нуждите на децата си. Затова и въвеждането на задължително изискване за посещение на детска градина, допълнено с наказателни санкции към родителите няма да помогне за решаването на проблема.

В Националната мрежа за децата има организации, които се изказват “против” задължителността на предучилищното образование за децата, навършили 4 години. Техните аргументи са свързани с:

  • посланията, че държавата е по-загрижена за децата от родителите, като и опасенията, че се изземва част от отговорността на родителите;
  • важността да не се забравя, че детските градини са в помощ на родителите и споделят с родителите грижата, възпитанието и социализацията на децата в степента, в която родителите/семейството се нуждаят от това споделяне (ако държавата иска да подкрепи определени родителите би могла да развие система от специфични стимули за поемане на част от родителските грижи за деца в риск);
  • констатацията, че образователните технологии, материалната база, организацията на работа и базовата подготовка на учителите не са ориентирани към това да може да се посрещнат нуждите на детето, а не само на бъдещия ученик.

В същото време повечето организации подкрепят политиката за разширяване на обхвата на 4-годишните деца в задължителни форми за предучилищно образование. Техните аргументи са свързани с:

  • намаляване на риска от преждевременно напускане на училище, тъй като се разширяват възможностите за подобряване на владеенето на български език и за развитие на по-широк набор от лични и социални умения, които се изграждат през взаимодействието с връстници и през изпълнението на дейности в структурирана среда;
  • поемането на задължение от страна на държавата да осигури, от една страна, места в детските градини, където те не достигат, а от друга – допълнително финансиране за безплатни помагала и транспорт на децата, изграждането на подходяща материална база;
  • разбирането, че мярката е предпоставка за изграждането на многообразие от форми за образование и грижа в периода на ранното детство и че отчитането на ефективността за повишаване на обхвата ще изисква и последващи мерки за отпадане на таксите от детски градини, за повече пространство в тях, за повече детски градини в селските райони.

С оглед на гореизложеното, смятаме че институциите, и преди всичко МОМН,трябва да се фокусират върху създаването на възможности за предоставяне на различни услуги за ранно образование и грижа за децата. Това би довело и до решаване на редица проблеми, които в момента пречат на качеството на услугата като големия брой деца в групите, липсата на достатъчно физическо пространство за децата, невъзможност да се посрещнат индивидуалните нужди на детето. Особено внимание следва да се обърне на изискването за изграждане на адекватна на психо-физиологичното развитие на децата образователна среда, независимо от мястото, където ще се провежда предучилищната подготовка. Това включва: подходяща материална база, адекватни образователни технологии, методология на обучението и квалификация на персонала.

Ние разбираме желанието на държавата да приобщи децата от най-ранна детска възраст. В същото време, вярваме, че политиките за приобщаване трябва да насърчават иновациите и алтернативите като дават възможност на родителите за право на избор и проследяват качеството във всички форми за предучилищно образование. По този начин държавата наистина може да гарантира и правото на всяко дете на достъп до образователни услуги във всеки етап от неговото развитие.

Аргументи “против”

1. Родителите са тези, които носят най-голяма отговорност и правят най-доброто на децата си. Пренебрегването им означава, че отново се отправят послания, че държавата е по-загрижена за децата от родителите. Детските градини са в помощ на родителите и споделят с родителите грижата, възпитанието и социализацията на децата в степента, в която родителите/семейството се нуждаят от това споделяне. Ако държавата иска да подкрепи родителите и смята, че има семейства, които не биха оценили тази помощ, би могла да развие система от специфични стимули за да привлече тези семейства или да се поемат част от родителските грижи за деца в риск. Това в особена степен се отнася до необходимостта да се работи целево за обхващане на децата от ромската и турската общност, които в момента съставляват почти 99% от децата, които не ходят на детска градини или не участват в други форми на предучилищна подготовка.

2. Всички форми на възпитание и грижа за децата от “предучилищна възраст” не бива да са ориентирани предимно към образователни резултати, основно в сферата на научаването, а към осигуряване на най-добри условия за развитие на детето. Употребата на термина предучилищна подготовка “подчинява” един важен възрастов период от детството само на готовността за училище и обслужва концепцията, според която не училището трябва да се подготвя за децата, а децата за училището, което има тежки последици и върху училищното образование, което е все по-неефективно и все по-рано отчуждава децата от себе си.

3. Образователните технологии и базовата подготовка на учителите не са ориентирани към това да може да се посрещнат нуждите на детето, не само на бъдещия ученик.

4. В момента няма регламентирани “недържавни” структури за отглеждане и възпитание на децата в предучилищна възраст. Тази липса е валидна както за малките населени места, така и за големите градове.

Аргументи “за”

1. Мярката ще доведе до намаляване на риска от преждевременно напускане на училище. Това е свързано както с повишаване на уменията на децата, свързани с владеенето на български език, така и с развитието на по-широк набор от лични и социални умения, които се изграждат през взаимодействието с връстници и през изпълнението на дейности в структурирана среда.

2. Тя задължава държавата да осигури, от една страна, места в детските градини, където те не достигат, а от друга – допълнително финансиране за безплатни помагала и транспорт на децата. При условие, че предучилищната подготовка се провежда в училище, то училището следва да осигури (т.е. държавата да финансира) изграждането на подходяща материална база.

3. Мярката е и предпоставка за изграждането на многообразие от форми, в които това трябва да се осъществява. Отчитането на ефективността за повишаване на обхвата ще изисква и последващи мерки за отпадане на таксите от детски градини, за повече пространство в тях, за повече детски градини в селските райони.

4. Мярката е ясен знак, че както държавата, така и обществото ни е крайно време да поемат своите конкретни ангажименти, свързани с ранното детско развитие, и по конкретно – с осигуряването на максимално добри условия за децата и техните семейства, които, по една или друга причина не могат да им ги осигурят.

Още по темата

Коментари във Facebook