Погледът на един златен медалист: За болните амбиции, “Станфорд” и затвореното общество

Погледът на един златен медалист: За болните амбиции, “Станфорд” и затвореното общество Снимка: mediabricks.bg

Петър Христов е 18-годишен състезател по химия, който наскоро донесе златен медал от международната олимпиада, провела се в Прага и Братислава. Възпитаникът на Софийската математическа гимназия не влиза в общоприетия модел на състезател в областта на науките – занимава се с изящни изкуства и се интересува от политика, а в известна степен дори и от мода. Той разказва пред “Дневник” за баланса между амбицията и “нормалния живот”, предстоящото заминаване за САЩ и всестранните му интереси.

Преди да открие химията в 10-ти клас, Петър първо е състезател по математика. По неговите думи химията е поле, в което прилага бързата мисъл и логиката, които е развил именно благодарение на математиката. Освен това е открил, че химията му се отдава, “а когато на човек му се отдава нещо, защо да не го последва?”

За болните амбиции

Разказва, че понякога състезателният живот носи твърде много напрежение. “Развива у човек вреден максимализъм и болна амбиция да e винаги пръв, което не е здравословно. Хубаво е да си амбициозен, но не и болно амбициозен.” Петър смята, че доколкото е възможно, се е отучил от тези вредни навици. Все пак отчита, че нерядко се налага да жертва някои забавления – “например ти си на подготовка, а приятелите ти са на море”.

“Но не е задължително да учиш по 10 часа на ден и да не излизаш от вкъщи. Дори и така няма гаранция, че ще успееш. За жалост това е общоприетият модел, който много състезатели следват. Аз лично никога не съм се стремял да съм такъв тип човек.”, разказва дванайсетокласникът.

Всестранни интереси

Изящните изкуства са другата му страст, макар и напоследък да няма достатъчно време да се развива в тази посока. “В началото започнах с изобразително изкуство, пробвах и скулптура, а от известно време и снимам.” разказва Петър. Той често се шегува, че може да изненада всички и вместо химия да запише мода като специалност в университета.

Винаги съм се стремял към най-доброто

Петър Христов е един от двамата българи, приети в “Станфорд” на пълна стипендия тази година. Новината получава в 2 ч. през нощта в “Бар Безкрай”, където чака да получи отговор от САЩ с приятели.

“Избрах “Станфорд”, защото винаги съм се стремял към най-доброто.”, разказва той. По думите му СМГ до момента е давала най-добрия старт в България особено за чужбина. “Даже от Американския колеж няма толкова приети ученици в САЩ, колкото има от СМГ. Да не говорим за Великобритания – десет човека от випуска ми сме приети в Оксфорд.”

В България парите се търкалят по земята

“Все пак отивам в “Станфорд”, не защото толкова искам да емигрирам от България. Мога и да се върна, но с диплома от един от най-престижните университети в света много по-лесно ще се реализирам.” Въпреки решението му да замине за САЩ Петър е убеден, че и в България има поле за развитие. “Според мен всеки амбициозен човек би могъл да успее у нас.”, заявява той.

Състезателят по химия си спомня думите на бившата му учителка по история – “в България парите се търкалят по земята, но няма кой да се наведе да ги вземе”. Казва, че определено е склонен да вярва в това и на теория би се върнал “да се наведе”.

Заслужава си човек да замине дори и за кратко

Един от проблемите, пред които се изправя обаче, е ограничеността на българската общност. “Цялостно хората са по-консервативни. Може би Истанбулската конвенция е най-яркият пример в момента.” Според Петър си заслужава да се отиде “в един мултикултурен свят”. “Не може човек вечно да стои затворен в българското общество и да хули всичко на Запад, до което не е имал досег”, продължава той. Смята, че трябва да се опитват нови неща, дори и да е за кратко. Все пак Петър е свикнал да излиза от зоната си на комфорт, пътувайки до множество далечни и в някои случаи екзотични дестинации, където се провеждат международните олимпиади по химия.

“Почти всяко състезание е свързано с пътуване до чужбина. По този начин се запознавам с всестранно развити личности от целия свят. Да си на олимпиада по химия не изключва да си също така и физик, математик, астрофизик или какъвто и да било. Това са важни запознанства – хора, с които бих могъл да работя един ден.”, описва Петър.

След това разказва, че истински си мечтае за Ню Йорк – един забързан и космополитен град. “Все пак, животът, който водя в момента, а и който си представям да имам в бъдеще, е именно забързан.”, разказва бившият семегеец. “Имам нужда с нещо да се ангажирам. Не е задължително да е химията, може да рисувам, да излизам с хора – просто постоянно трябва да съм в движение и не съм свикнал да имам дълги почивки. Лятото например няма как да стоя два месеца и да не правя нищо смислено”, заключва Петър.

“Много ми се иска накрая да се върна в България, но докато обществото е такова, за мен няма смисъл.”

Източник: dnevnik.bg

Коментари във Facebook