Питат четвъртокласниците в тест кой приема законите в България

Питат четвъртокласниците в тест кой приема законите в България

Кой приема законите в България? На 1 ноември какъв ден отбелязваме? Кой девиз е изписан върху герба на Република България? За коя трудова дейност на хората има най-благоприятни условия в Дунавската равнина? Къде са изброени и описани застрашените от изчезване растения и животни в България? Коя е столицата на българската държава по времето на Асеневци?

Това са въпроси, които могат да се паднат на националното външно оценяване по човекът и обществото след 4-и клас. Това са т.нар. първи миниматури. Изпитите са по четирите основни предмета – човекът и обществото, човекът и природата, български език и литература и математика. Форматът на въшното оценяване няма да е по-различен от предходните години, обясниха от министерството на образованието. Ще се запазят броят и видовете на задачите, както и оценяваните компетентности. Оценяването догодина ще е по старите учебни програми от 1-и до 4-и клас. За ориентир на родителя броят на получените точки могат да се превърнат в оценки. В документа на учениците за начален етап на основно образование се записват резултатите в точки като процент от максималния брой точки.

Ако приемем, че максималният брой точки е 20 и детето изкара 20 точки, като процент ще му се запишат 100. Ако детето по уважителна причина не е положило национално външно оценяване, това не означава, че няма да получи документи и няма да премине нагоре. За всеки от изпитите четвъртокласниците ще имат на разположение един учебен час за работа върху задачите. Продължителността на всеки изпит за децата със специални образователни потребности е два учебни часа.

Целта на националните външни оценявания е да измерят индивидуалните постижения на учениците по различните предмети, да се определи необходимостта от подкрепа, както и да се осъществи мониторинг на образователния процес на различни нива – училищно, регионално и национално. С резултатите от националното външно оценяване по математика може да се кандидатства за обучение в прогимназиален етап в профилираните гимназии с профил “Математически” и “Природни науки”, като тежестта им при балообразуването се определя от конкретното училище.

По български език и литература в 4-и клас продължава процесът на овладяване на знания за езика и за литературата, като усвоените в предходните 3 класа знания за езиковите и речевите единици и за художествената образност се задълбочават, обогатяват и надграждат. Включват се литературни произведения от нови литературни видове като мит, легенда, афоризъм. По време на тестовете учениците слушат внимателно текст и го записват под диктовка. Към предоставен им втори текст пък им се задават различни въпроси, които разпознават доколко ученикът е осмислил прочетеното. Отговарят и на въпроси дали две думи са синоними, многозначни или сродни са думите, какво е по цел изказването – съобщително, възклицателно или въпросително, и др.

По математика пък питат децата кое от числата е най-голямо. Откриват колко е частното на числа, търсят неизвестното в равенството. По човекът и природата пък има въпроси като: в кой ред изброените вещества се разтварят във вода или на какво се дължи смяната на деня с нощта.

На последното външно оценяване на 4-класниците през май най-добре се представиха учениците от Смолян, София-град и Варна. С най-лоши резултати бяха децата от Сливен, Шумен и София-област. Децата учат начини за проверка на правописа, вместо да зубрят граматични правила по български

Новите програми за 4-и клас ще влязат в сила през учебната 2019/2020 г. Програмата по български език включва знания от различни дялове на езика и цели интегриране на основните езикови дейности четене, писане, слушане и говорене по темите. В програмата е олекотено учебното съдържание по отношение на терминологията. Акцентът при усвояване на книжовните норми е поставен върху начините за проверка на правописа, а не върху наизустяване на многобройни правописни правила.

В програмата по литература са определени тематични области като ориентир за подбора на произведения. Такива са: България, българският народ и българският език, приятелството, знанието, културното многообразие и нравствените добродетели. Поставен е акцент върху развитието на културата и формирането на читателски интерес у децата. Те се запознават с фолклора чрез изучаването на легенди, научават разликата между диалог и монолог. Усъвършенства се читателската, литературната и езиковата култура, както и уменията за учене.

Темите, които ще се изучават в 4-и клас по технологии и предприемачество, са запознаване с видовете материали, както и конструкции и модели. В частта за предприемачеството се акцентира върху изграждането на икономическа култура, като съобразено с възрастта се въвеждат уроци за различаването на стоки и услуги, представяне на понятия като производство, създаване на продукти, размяна и продажба, реклама.

Знанията за техниката се обогатяват със знания за правилата за използване и пестенето на електроенергия при употребата на домашни електроуреди. Отделно учениците ще изучават какво е рециклиране. Акцентира се върху запознаването с устройства и приложения за предаване, приемане и съхраняване на информация. Безопасността на работата се свързва и с възможностите за предвиждане на риска за себе си и за другите в процеса на работа с материали и инструменти.

Основна в обучението е работата с хартия, картон и леснодостъпни опаковъчни материали, като децата трябва да създават от тях конструкции и модели с прости механизми – колела и оси, лост, макари, наклонена равнина. Това е свързано с възможността за формиране на конкретни трудови умения.

Източник: 24chasa.bg

Коментари във Facebook