Писатели и критици: Обучението по литература трябва да бъде изцяло преосмислено

Писатели и критици: Обучението по литература трябва да бъде изцяло преосмислено

Има нужда обучението по литература в училище да бъде предефинирано изцяло, да бъде поставена отново и съвсем ясно неговата задача и в същото време трябва бъде внимателно разгледано отношението на учителите към обучението по литература. Около тези заключения се обединиха участниците в дискусията за задължителната учебна литература, организирана от Националния център за книгата към НДК. В разговора се включиха писателите Александър Секулов и Александър Шпатов, критиците Дарин Тенев и Ангел Игов и ръководителят на Националния център за книгата Михаела Петрова, а модератор беше създателят на „Аз чета“ Александър Кръстев.

Дискутиращите бяха категорични, че децата трябва да бъдат възпитавани да обичат книгите и това да е основна мисия. Вместо това, литературата е превърната в преследване на оценки.  Начинът, по който се изучава литература в училище, води до това, че учениците я свързват със задължение, срещу което се бунтуват. Тревожен факт, който отбеляза писателят Александър Шпатов, бе че в училищните библиотеки няма нови книги или такива, които да грабнат вниманието на съвременните младежи.  „Библиотеките трябва да са едно чудесно място за социален контакт между младите хора. Вместо това съвременният човек е тотално доминиран от образа, не от словото.“

Според Александър Секулов българските деца нямат право да избират – не им е позволено да бъдат проактивна страна в подбора на литературните произведения. „Българският литературен канон и съвременните произведения трябва да вървят паралелно, а писателите да бъдат колкото се може по-близко до децата“, каза той. „Обучението по литература не дава инструментите за четене“, заяви и Ангел Игов и допълни, че „по този начин децата на разбират написаното“. Според него учителите трябва да могат да експериментират с форматите и начините за преподаване на литература.

Един от начините съвременната литература да намери място в учебните часове, е учениците да подберат книги, издадени през последните три години и да ги представят пред съучениците си“, посъветва доц. д-р Дарин Тенев.

Друга гледна точка представи настояща учителка по български език и литература към немското посолство в София, която направи съпоставка между българската и немската образователна система.„Българските ученици имат тежък, дълъг и задължителен списък, който преподавателят не може да пренебрегне, защото курсът на обучение завършва с матура. Целта е изместена от това да харесваш или не харесваш да четеш към това, че ти трябва да четеш“, каза учителката. Тя даде пример със свой немски колега, който през цялата година разглежда едно единствено произведение от задължителната литература, а държавата се е погрижила учениците да имат безплатно копие от книгата.

В края на дискусията директорът на Националния център за книгата Михаела Петрова представи и списък с препоръчителни четива на децата, съставен на база на проучванията на Центъра и кампания в социалните мрежи.

Източник: azcheta.com

Коментари във Facebook