Па­зе­те пе­да­го­зи­те! Те са Ва­ши!

Нав­ре­ме­то имах ед­на учи­тел­ка в на­чал­ни­те кла­со­ве – дру­гар­ка­та Ва­си­ле­ва. Ней­на­та за­да­ча след пре­по­да­ва­не­то в учи­ли­ще бе да об­хо­ди до­мо­ве­те на де­ца­та, ко­и­то са за­пи­са­ни в ней­ния клас. Ид­ва­ше сле­до­бед вкъ­щи и ба­ба ми, ко­я­то ме гле­да­ше то­га­ва, пра­ве­ше ка­фе на клас­на­та, а пос­ле аз я за­веж­дах до до­ма на друг съ­у­че­ник.

Днес си да­вам смет­ка, че учи­тел­ка­та ни пър­во е об­хож­да­ла око­ло 10 хла­пе­та, пос­ле е прег­леж­да­ла до­маш­ни­те ни по бъл­гар­с­ки и ма­те­ма­ти­ка, нак­рая е за­бър­к­ва­ла ве­че­ря­та у до­ма за ця­ло­то се­мейс­т­во, а и все­ки път все пак е има­ла нуж­да от ли­чен жи­вот. Мно­го по-къс­но дру­гар­ка­та Кум­пи­ко­ва, клас­на в гим­на­зи­я­та, срещ­на три от нас, де­вой­че­та­та, тръг­на­ли на дис­ко­те­ка, и ни раз­ка­за как­во е кла­си­чес­ки­ят виц “Лайф или жизнь?”.

“Ето Вие се­га из­ли­за­те на­вън и то­ва е лайф, оти­ва­те на дис­ко­те­ка, а аз съм ми­на­ла през до­мо­ве­те Ви, въп­ре­ки че поз­на­вам ро­ди­те­ли­те Ви /по­ве­че­то ни ро­ди­те­ли съ­що бя­ха учи­те­ли/, оти­вам да пус­на пра­хос­му­кач­ка­та и пе­рал­ня­та, да ви про­ве­ря до­маш­ни­те, и то­ва е жизнь”.

Да­вам си смет­ка пок­рай то­ва, че 28 000 пе­да­го­зи във фейс­бук се вди­гат на бунт, за­що­то ги под­ла­гат на съ­що­то – Лайф или жизнь? По­ра­ди то­ва и се под­пис­ват под пе­ти­ция сре­щу на­ред­ба, ко­я­то на прак­ти­ка ги прев­ръ­ща в пъ­да­ри. Хо­ра, ко­и­то гле­дат ня­коя шу­га­ва ов­ца да не се от­к­рои, вмес­то да вър­шат ре­ал­на­та си ра­бо­та – то­ест не да при­би­рат от­к­ло­ни­ли­те се от ста­до­то, а да обу­ча­ват оне­зи, ко­и­то ис­кат да се на­у­чат, но ня­мат си­ла­та и спо­соб­нос­ти­те за то­ва. А всъщ­ност то­ва е най-важ­но­то.

За­що­то про­тес­ти­ра­щи­те учи­те­ли ня­ма да об­хож­дат до­мо­ве­те на де­ца­та, ко­и­то и без то­ва ид­ват в клас. Те ще чу­кат по вра­ти­те на се­мейс­т­ва, ко­и­то по­соч­ват, че 20 ду­ши жи­ве­ят в един апар­та­мент или къ­ща с не­ус­та­но­вен ад­рес, и къ­де­то до­ри квар­тал­ни­те по­ли­цаи не сме­ят да вля­зат, без да из­ви­кат по­мощ от ре­ги­о­нал­но­то уп­рав­ле­ние. Дас­ка­ли­те оба­че ня­как си ще тряб­ва да про­я­вят та­зи сме­лост, ни­що че в пос­лед­ни­те дни в со­ци­ал­ни­те мре­жи бе спо­де­ле­но от пре­по­да­ва­те­ли как ром­с­ки све­кър­ви ги го­ни­ли с ка­мъ­ни и дру­ги по­доб­ни. Учи­те­ли­те на по­доб­ни де­ца от ром­с­ки об­щ­нос­ти мо­же да бъ­дат ком­пен­си­ра­ни фи­нан­со­во, но със жъл­ти сто­тин­ки. Да­ли то­ва на­ис­ти­на е за­да­ча­та на пре­по­да­ва­тел­ка­та по бъл­гар­с­ки, ко­я­то ще­ше да е по-по­лез­на, ако мо­же да обу­чи де­ца­та, вмес­то прос­то да ги за­дър­жи в клас с киф­ли и сан­д­ви­чи. Все пак изис­к­ва­не­то към един учи­тел е не да при­би­ра хла­пе­та­та от ма­ха­ла­та, ко­е­то мо­гат да нап­ра­вят един­с­т­ве­но та­ка на­ре­че­ни­те ром­с­ки ме­ди­а­то­ри, а да обу­чи ве­че вър­на­ти­те в клас уче­ни­ци, та­ка че да не из­ка­рат сре­ден ус­пех на ви­пус­ка 2,00.

Не­що, ко­е­то се слу­чи пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни в учи­ли­ще­то във “Фи­ли­пов­ци”. Ако вър­неш двес­та ром­че­та в клас­на­та стая, без да имаш стра­те­гия как­во ще учат и как ще се ог­ра­мо­тят, зна­чи ни­що не си нап­ра­вил. Каз­вам го и за МОН, и за шко­ла­та. Ед­на от съ­щес­т­ве­ни­те про­ме­ни, ко­и­то тряб­ва да се нап­ра­вят, е в За­ко­на за Учи­лищ­но и пре­ду­чи­лищ­но об­ра­зо­ва­ние и въз­пи­та­ние, къ­де­то де­ца­та не би­ва да пов­та­рят до чет­вър­ти клас. В ре­зул­тат сис­те­ма­та мък­не на гър­ба си нег­ра­мот­ни чет­вър­ток­лас­ни­ци, ко­и­то в пе­ти клас ве­че не раз­би­рат ни­що от уро­ци­те. Ко­га­то в учеб­на­та им прог­ра­ма вля­зат пред­ме­ти ка­то хи­мия, фи­зи­ка и би­о­ло­гия, по­ло­же­ни­е­то ста­ва не­у­дър­жи­мо. Ве­ро­ят­но на­чи­нът е на­ис­ти­на въ­веж­да­не на про­фе­си­о­нал­ни па­ра­лел­ки, ко­и­то оба­че не са об­вър­за­ни със сред­но об­ра­зо­ва­ние, и за ко­и­то спе­ци­ал­ни пе­да­го­ги­чес­ки съ­вет­ни­ци от учи­ли­ще­то мо­гат да да­ват пре­по­ръ­ки. Има при­ме­ри с та­ки­ва учи­ли­ща, до­ри “Фа­кул­те­то”.

Но не и да тор­мо­зим пе­да­го­зи­те с об­хож­да­не на жи­ли­ща, къ­де­то квар­тал­ни­ят не вли­за, сре­щу жъл­ти сто­тин­ки за  из­вън­ре­ден труд, за да обяс­ня­ват на тре­то по­ко­ле­ние нег­ра­мот­ни ро­ди­те­ли как­ви бла­ги­ни ще из­в­ле­че де­те­то им от об­ра­зо­ва­ни­е­то. Хай­де все пак с лю­бов за учи­те­ля.

Източник: standartnews.com
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook