Огледалото

Огледалото

За втора година поред Mрежата на учителите новатори teacher.bg е официален партньор на конкурса за учители – творци и като такъв дава на своите читатели привилегията първи да се запознаят с някои от участващите творби.

Огледалото

Някога хубавото ми лице се отразява в огледалото.
Бледото копие на предишния ми образ се усмихва самоиронично насреща.
Какво пък, може вече да не съм хубава, но си се харесвам.
Намигам носталгично на безвъзвратно отлетялата ми социалистическа младост.
Загърбвам огледалото и тръгвам към своя нов, свободен и демократичен  делник.
Включвам  служебния компютър и се захващам със задачите за деня.
“Виртуални задачи”, които трябва да изпълня и да изпратя като прикачен файл чрез електронната си поща.
Задачите са толкова много, че могат да ми отнемат цялото работно време.
Добре че са проблемите, за да ме откъснат от време на време от компютъра.
Отсъстващ  болен учител, който като начало трябва да замествам поради недостиг на средства в бюджета.
Размяна на смените на хора от персонала, които не могат да се споразумеят без моя намеса.
Доволен родител дошъл да ми благодари за професионализма на учител от детската градина, на която съм директор.
Недоволен родител дошъл да се оплаче от несправедливо отношение към детето му.
Протекъл покрив.
Спукана тръба.
Счупен прозорец.
И нова “виртуална” задача. Срокът е вчера.
Краят на работния свободен и демократичен ден.
В огледалото в коридора на семейния апартамент  се отразява някога стройното ми тяло, което определено изглежда различно.
Какво пък, може вече да не е стройно, но си го обичам.
Време е за вечеря. Семейството се събира около трапезата.
Някога, по време на моето социалистическо детство, бяхме четирима: мама, татко, аз и сестра ми.
После станахме трима. Аз , съпругът ми и детето ни.
Сега сме само двама. Аз и съпругът ми.
Детето ни вечеря в друга компания. Тази на своето дете и любимата си жена.
Пускам телевизора.
Гражданското общество скандира : “Оставка!”
Защо ми звучи познато?!
Напомня ми за моята пост-социалистическа, новодемократична младост, изпълнена с надежди.
Какво се е променило оттогава?
Поглеждам огледалото и търся отговор в отражението на някога хубавото ми лице.
Огледалото ми нашепва: “Младостта си отиде”…
Какво пък, моята младост си отиде, но предстои тази на осеммесечния ми внук.

Варианти за финал:

1. Песимистичен: без последното изречение
2 .Оптимистичен: с последното изречение

Аз избирам втория. А вие?

Автор: Иванка Стоянова Динкова е действащ директор в ОДЗ “Детски свят”, гр.Враца.

Конкурсът се организира за пета година от издателска къща “Анубис” и издателство “Булвест 2000”.

Коментари във Facebook