Образованието, глупако… Или бележкарство по български

Икономиката, глупако! Просто цитирам бившия президент на САЩ Бил Клинтън, който всяка сутрин, щом се погледнел в огледалото в Белия дом, изричал тази реплика.

За днешна България нещата звучат по съвсем друг начин. “Образованието, глупако!” Защото светът навлиза със спринт в цифровата ера, а у нас неграмотността, гарнирана с дипломи от основно, средно и висше образование, просто процъфтява. А онези що не са прости и диви се реализират надалеч, бягайки от българските реалии през единствения възможен изход –  Терминал 2.

Впрочем и бизнесът вдига вече този лозунг: “Образованието, глупако!” Тези дни стана ясно, че ако до скоро в частния сектор се смяташе за предимство при кандидатстване за работа владеенето на поне един чужд език, то днес все повече работодатели изискват… перфектно владеене на българския. Защото на почти всички вече е ясно, че възможностите за писане и разбиране на официалния език в страната се превръщат в сериозен проблем за мнозинството – факт, с който мениджърите се сблъскват още при интервютата за работа. А според официални данни на Агенцията по заетостта, всеки втори шеф изисква от новите си работници да владеят родния си език около ниво перфектно – писмено и говоримо.

Което е трудно постижимо вече. Защото не се четат книжки, а се джиткат GSM -и. Родителите, вместо да насърчават усвояването на материала в училище, ако са несъгласни с оценките, поставени на децата им, дращят всеки ден доноси до регионалните управления по образованието с искания за шестици. Десетки са и съдебните дела, заведени от подобни амбициозни бащи и майки срещу отделни даскали и дори срещу цели образователни институции, заради ниските оценки на децата им. Това съобщи видимо разстроен шефът на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” Юлиан Петров, а не някой обиден преподавател.

Според синдикалиста тази практика е много порочна, и тя говори лошо не за учителите, а за цялостното възпитание у дома. “Във възрастта, в която децата трябва да усвояват правилата в обществото, те биват учени от своите родители как да ги преодоляват, използвайки съда”, коментира още той. И какво от това ще попитаме ние? Нищо, разбира се!

И точно тук е мястото да се вгледаме защо става така. На първо място е виновна системата. Вече около 30 години т. нар. “окончателна реформа” в образованието се свежда единствено и само до облекчаване на сегашните ученици със замяна на тежкото учене с повече свободно време за игри и забави. Изглежда, че България няма нужда от интелектуалци, а от бачкатори тип “сини якички”, които обаче изчезват като класа из развитите страни. Пък и защо децата ще задминават по образователно равнище своите родители се питат и разни НПО-та, автори на паралелни проекти за образователни реформи.

Второ, деградира почти окончателно и външното оценяване на натрупаните знания от децата. Още през 70-те години на миналия век се говореше упорито, че на учителите е забранено да пишат двойки. Децата да не се унижават и да се съсипват от малки. Днес въобще отмениха оценките в началното образование. За какво са ни те? Подобна образователна система е имало единствено при последния руски император – Николай Втори. Той не е изпитван никога за нищо от никого, но е имал все отлични дипломи. Но, когато все пак завършат, нашите млади неграмотници започват да се възхищават на чуждата образованост, но не се стремят към нея. Напротив, с все сили гледат да се опазят от нея.

Та драмите у нас са много и най-разнообразни. Но въпросът е ще се променят ли? Ще намери ли сили държавата да се пребори с галфонизацията на образованието? Защото в цифровата ера тези, дето съдят даскалите за двойките на неграмотните си наследници просто няма да имат място. Децата им също – дори като превоз-пренос. Защото тази функция ще се изпълнява само от роботи.

Източник: banker.bg
610×90-banner-uchilishte365-v2

Коментари във Facebook