Мнения Ученици Училища Учители

Николай Фенерски: Учениците завършват първия срок с нереални, завишени оценки

Николай Фенерски е филолог по образование, завършил Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Преподавал е от 2000 г. до днес в различни училища в с. Галиче, гр. Попово, гр. Средец и гр. Бургас. Автор на 7 книги с разкази, романи и есета, които са били отличавани с литературни награди на регионално и национално ниво. В момента преподава български език и литература в ПГЧЕ „Васил Левски“, град Бургас.

Снимка: личен архив

Матурите за 10 клас трябва да бъдат отменени поради простата причина, че непълноценното дистанционно обучение не е дало необходимата основа на учениците. Дигиталният учебен час, среща, общуване е ерзац. Няма техническо средство, с което учениците да бъдат предпазени от преписване и подсказване. Това означава, че учениците завършват първия срок с нереални, завишени оценки. Човек винаги има избор. Моят е да бъда учител. Да, мога да издържа на този начин на работа още известно време. Но не знам до кога ще ми стигнат силите и желанието,“ казва той.

Как завършва първият срок за Вас и Вашите ученици? Доволен ли сте от резултатите?

Първият срок за мен лично завършва с огромен компромис. Няма техническо средство, с което учениците да бъдат предпазени от преписване и подсказване. Това означава, че учениците завършват първия срок с нереални, завишени оценки. От тяхна гледна точка това може и да е добре, но за образованието им и общото ниво на образованието в България това е пагубно. Аз съм категорично на позицията, че нищо не може да замени директния контакт на присъственото обучение. Така е от хилядолетия и едва ли ние днес ще докажем, че човекът може да бъде полудигитално създание, трансхуманистично и отчуждено от себеподобните си. Измина цяла една година в тази мъка.

– Как ще Ви се отрази новата система на присъствено и дистанционно обучение, която стартира от февруари? Ще успее ли да компенсира предизвикателствата от онлайн обучението от първия срок?

Ще ми се отрази по-добре от изцяло дигиталното неприсъствено обучение. Все пак е някаква стъпка към нормализирането на образователния процес. Пълно компенсиране едва ли ще се постигне. Тази изминала година вече е нанесла пораженията си необратимо. Такъв период от време за нас, възрастните, минава бързо и неусетно, но за едно дете е цяла епоха от порастването му. Виждам в интернет снимки на учениците си от десети клас – те са се променили, пораснали са за това време.

– Смятате ли, че трябва да бъдат отменени матурите за 10 клас? Защо? Доколко те са определящи за бъдещите избори на университет или работа на учениците?

Смятам, че матурите за 10 клас трябва да бъдат отменени поради простата причина, че непълноценното дистанционно обучение не е дало необходимата основа на учениците. Как сме живели до днес без такива матури и как е ставал изборът на университет? Така може да стане и тази година и не бива точно в тези условия да си правим още експерименти.

– Учителите успявате ли да предадете нужния материал за успешно взимане на тази матура? Учениците мотивирани ли са да се представят добре?

С мотивацията нещата са съвсем неясни. Ние преподаваме материала, доколкото техническите средства ни позволяват. Но нямаме достатъчно добра обратна връзка със сто процента от учениците. Най-активните от тях комуникират и по този начин, но има и затворени деца, по-интровертни, те предпочитат да мълчат в часа, въпреки че изпълняват възложените им задачи и полагат старания. Ако аз говоря с едно такова дете очи в очи, ще знам много повече за неговата мотивация и ще мога много по-лесно да достигна до него. Ние сме човешки същества, които се нуждаят от социален живот. Дигиталният учебен час, среща, общуване е ерзац, наподобяване на оригинала и в крайна сметка нанася психически вреди.

– Има ли основание искането за обявяване на нулева учебна година?

Още не съм наясно по този въпрос. След още една година бих могъл да отговоря. Но в края на краищата, ако ще се върнем в класните стаи и това не е нашето ново дигитално бъдеще – защо не? Нека е нулева и да приключваме с този кошмар.

– Ще се ваксинирате ли? Защо?

Няма да се ваксинирам. Смятам, че моята социална отговорност стига дотам, че да си сложа маска в магазина за спокойствие на останалите, (едва ли едно парче плат може да предпази някого от нещо). Но има една граница, която не бива да се пресича в името на „социалната отговорност“, и това е границата на моето тяло. Предпочитам на този етап да не се ваксинирам, защото има много неизвестни медицински страни този въпрос. Ако волята Божия е да се разболея и животът ми да приключи, нека така да бъде. Не мога да приема медийната пропаганда и политизирането на медицинските въпроси за нормални. Това е още един признак, че днешната ситуация има и скрити страни. Не говоря за т. нар. конспиративни теории, а за съвсем открити послания на световно ниво. И имам насрещен въпрос – ако аз не се ваксинирам, по какъв начин съм заплаха за някого, който се е ваксинирал? Защо вече всички станахме потенциално опасни, по каква логика? Да не би в училище всички да се прегръщаме и целуваме?

– Доколко училището Ви се справя с предизвикателствата на дистанционното обучение? Какви проблеми срещате в момента?

Нашето училище, ПГЧЕ „Васил Левски“, град Бургас, като повечето български училища, преминава през изпитанията геройски, с огромните психически усилия на целия учителски колектив. Дистанционното обучение е много по-натоварващо от присъственото поради много причини. Най-малката от тях е, че, когато в четири класа направя писмено упражнение, получавам прикачени сто файла, снимки, правени с различни телефони, някои без фокус, в които трябва да се взирам поне по десет минути, за да открия всички грешки и да ги отбележа. Това прави още допълнително 16 часа внимателно гледане в монитора, чиито честоти на трептене натоварват незабележимо зрението ми. В резултат се получава главоболие и други неприятни усещания.

Тези допълнителни 16 часа се разпределят в четири отделни дни, защото през това време трябва да провеждам и учебните си часове, които също са с екрана пред очите ми. И това е всяка седмица. Не мрънкам, а споделям опит. Човек винаги има избор. Моят е да бъда учител. Да, мога да издържа на този начин на работа още известно време. Но не знам до кога ще ми стигнат силите и желанието. Не съм станал учител, за да бъда глас в слушалката за деца, които още се въргалят в леглото или са захвърлили телефон, таблет, лаптоп в другата стая. Освен това като учител по литература смятам, че машините ще ни доведат до обезчовачаване, а основната задача на писаното слово е тъкмо очовечаването. Да открием своите човешки качества, да знаем разликата между добро и зло, да имаме изградена координатна система с общовалидни ценности.

– Ако можете да дадете няколко препоръки на МОН за справяне със ситуацията, какви биха били те?

Единствената ми препоръка е да се намери разумен начин да се върнем в училище възможно по-скоро и да се опитаме да запазим човешкия си облик. От 15 септември до момента, в който отново излязохме от класните стаи, около един месец това усещане за нормален живот го имаше, живеехме спокойно, вършехме своята учителска работа, спазвахме дистанцията, останалите мерки и препоръки и всичко беше наред. Ноемврийското повишаване на болестите по никакъв начин не се дължи на това присъствено обучение и никой няма правото да твърди обратното.