Национална мрежа за децата изрази становище по проект на Наредба за оценяване на учениците

Национална мрежа за децата участва в изготвянето на проектотекстовете на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), както и следи процеса на изготвяне на прилежащите към него държавни образователни стандарти. Представители на Мрежата са включени в част от работните групи по изработка на стандартите. Ние вярваме, че ЗПУО и стандартите следва да зададат тона за една истинска и задълбочена реформа в образованието, където функционалната грамотност на учениците и знанията, които те получават, ще са в синхрон със съвременните реалности; учителите ще бъдат подкрепени да мотивират и развиват индивидуалните силни страни на своите ученици, а системата ще бъде рефлексивна и ще съумява да работи за развитието на учениците и учителите, а не за утвърждаване на остарели практики.

От значение е да се има предвид, че оценяването не е еднократен акт, а може да послужи като мотивация и стимул на учениците да продължат образованието си и да повлияе сериозно на последващия им избор и на самооценката им. Изпитът е само една форма на оценка и трябва да се включат и други начини за проследяване развитието на учениците.

Голяма част от текста на проекта регулира единствено начините на провеждане на изпитите и комисиите, които организират изпитите и след това провеждат оценяването. Липсва достатъчно информация как ще се използват резултатите от оценяването и как те ще бъдат поднасяни така, че да не се получава излишна конкуренция между децата, а всеки ученик да бъде мотивиран да учи, за да знае и успява, а не за да получи висока оценка.

Фокусът на текста в момента пада основно върху процедурите на оценяване и организиране на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Убедени сме, че оценяването може да е смислен процес, само когато носи ползи за учениците и прави ясен и прозрачен анализ на резултатите, така че те действително да бъдат използвани за подобряване качеството на образование и доближаване на нуждите на децата с това, което се учи в училище. Освен оценка на учениците, външното оценяване трябва да бъде използвано и за оценка на самото училище.

Една много важна задача, която остава неясно дали проектът на наредба ще успее да изпълни, е да дава повече възможности и гъвкавост на децата и учениците, които пътуват в чужбина със своите родители и след това се завръщат, да се реинтегрират в българската образователна система. За момента изглежда, че големият брой изисквани документи и удостоверения за записване на дете, живяло в чужбина, в българската образователна система, ще продължават да са препятствие пред децата и семействата за продължаване и завършване на средното им образование в България.
Важен въпрос, поставен от членовете на Мрежата, е и възможността външното оценяване да се използва за придобиване на образователна степен.

Считаме, че е необходимо да се доразпишат начините на оценяване на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП).  Считаме също така за необходимо оценките да бъдат с качествен показател не само за децата и учениците със СОП на индивидуално обучение, но и за тези в обща класна стая, както и за онези деца и ученици, които недостатъчно добре владеят български език.

Изразяваме несъгласие с чл. 15 (1), според който всеки ученик дава устни решения и отговори на групово поставени задачи или въпроси. Неприемливо е да има групови устни изпитвания, освен в случаите, когато говорим за работа в екип и представяне на решението на зададения предварително проблем/задача. Тогава изпитването може да става диалогично и интерактивно, като учителят проверява компетентностите и функционалните знания на децата и учениците да се справят с предварително поставената ситуация/проблем.

В чл. 16 (4), както и на други места след това се използва фразата „умствена изостаналост“. И в предишни становища Национална мрежа за децата е изразявала мнение, че словосъчетанието е остаряло и етикетиращо. Настояваме то да бъде заменено с по-коректен термин, като например „интелектуални затруднения“.

Съществуващите в страната законодателство и практики често са в противоречие с принципите, залегнали в Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за правата на хората с увреждания и в други основополагащи международни документи за човешките права. Както отглежданите в семейства, така и настанените в специализирани институции деца, са обект на дискриминация и остарели обществени нагласи. В тази връзка като част от концепцията за оценяване и подкрепа на децата с увреждания и/или нужда от допълнителна подкрепа, Национална мрежа за децата счита, че са необходими спешни мерки за приемането и практическото прилагане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ISF) на Световната здравна организация (СЗО), на база на която да се изготви преглед на действащите в момента законодателство и практика по отношение на оценката и подкрепата към децата и хората с увреждания.

Според чл. 19 (2) – оценяващият анализира и обобщава резултатите от контролните и класните работи, като в срок до една седмица след провеждането им уведомява учениците за направените изводи. Намираме една седмица за кратък срок, когато се касае за няколко паралелки от по 30+ ученика. Считаме също, че следва да има повече насоки за учителите как да дават обратна връзка на учениците. Оценяването, също както и преподаването, не следва да бъде разбирано еднопосочно (единствено от учителя към ученика) и като еднократен акт, а да бъде процес на проследяване на напредъка на ученика и на реалните знания и умения, които той или тя е изградил/а.

Оценяваме като положителен чл. 30 (6), според който резултатите от държавните зрелостни изпити се трансформират по ECTS скала по оценяване и се записват в европейското приложение към дипломата за средно образование.

Отново подчертаваме, че целият текст на проекта на наредба споменава в крайно недостатъчна степен целите на външното оценяване. Считаме, че много ясно следва да се посочи каква е ползата от външното оценяване за самите деца и ученици, така че мотивацията им да не бъде само и единствено да получат оценка, различна от двойка и да продължат образованието си в следващ етап. Акцентът на образованието и ученето е изместен върху оценката, а не върху знанията.

Т.2 от ал. 2 към чл. 73 посочва, че една от целите на външното оценяване е сравняване на индивидуалните постижения на всеки ученик с постиженията на група ученици. Категорично не сме съгласни резултатите от външните оценявания да служат основно за селектиране на децата за прием в т.нар. елитни училища. Задачата на външното оценяване е да разкрива силни и слаби страни на образователната ни система, като за слабите страни трябва да се вземат мерки за отстраняването им. Резултатите падат от година на година, а за момента не се виждат конкретни мерки за повишаването им. Вярваме, че задача на образователната система е да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава, както би станало със селектирането на децата. Не на последно място по важност, ранното селектиране на децата подлага на високо напрежение децата и родителите, стимулира системата на частните уроци и поставя в неравностойно положение онези деца и семейства, които не могат да си ги позволят.

Чл. 91 от проекта на наредба гласи: „Дейностите по приемане, засекретяване, съхраняване, проверка и оценяване, разсекретяване и предаване на изпитните работи се извършват в помещения с ограничен достъп и постоянна охрана.“ Считаме, че изпитните материали не е необходимо да се засекретяват и разсекретяват, а да бъдат направени по начин, който изисква аналитична и критическа мисъл за решаването на изпитните въроси и задачи, а не механично преписване.

От изключително значение за продължаващото образование на децата и учениците, живяли и учили в чужбина, са разделите от проекта на наредбата, свързани с признаването и приравнянето на резултати от учене в друга държава. Предвид мобилността на все повече хора и отворените граници между държавите, феноменът на мобилните хора ще се превръща в норма и институциите следва да се съобразят с това. Отчитаме като позитивно развитие чл. 122 от текста на проекта, където се казва, че валидирането на компетентности и знания ще се извършва и на лица в задължителна училищна възраст, търсещи или получили закрила по Закона за убежището и бежанците. От значение е да се разработят наваксващи програми и извънкласни занимания към училищата за всички деца и ученици, които имат потребност от допълнителна подкрепа.

Важно е да се отбележи, че има и много ученици, които са пътували в чужбина със своите семейства, учили са там, а след това са се върнали в България. Проектът на наредбата за оценяването все още не успява да обхване напълно нуждите и да насочи специфични политики и улеснения за реинтеграция в образователната система у нас на тези ученици .

Считаме, че е необходимо да се обърне допълнително внимание в проекта на наредбата за оценяването преди всичко на смисъла и целите на оценяването.

Други теми, които заслужават внимание, са:

  • мотивацията на децата и учениците за учене, която не бива да се гради само на оценки;
  • възможността за интеграционни и наваксващи програми в самите училища, така че децата, които са учили в чужбина или са търсещи или получили международна закрила, да имат възможност да усвоят учебния материал и да напреднат по български език;
  • оценяването на децата и учениците със специални и допълнителни потребности от всякакъв характер.

Още веднъж изразяваме притеснението си, че 19-те държавни образователни стандарта, които са неотменна част към влизащия в сила от 01 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищно образование, се изготвят независимо един от друг и в различни работни групи. Това означава, че има риск текстовете на стандартите да си противоречат един на друг и това да възпрепятства гладката работа по Закона и провеждане на реформата. Отново настояваме за техническо време за синхронизиране на текстовете по стандартите, така че да хармонизират на ЗПУО.

Източник: nmd

Коментари във Facebook