Наташа Войкина, учител: Учебниците по история не се сменят с правителствата!

Наташа Войкина, учител: Учебниците по история не се сменят с правителствата!

Визитка 

Наташа Войкина е дългогодишен преподавател по История и цивилизация и по философия. Тя е старши учител във Враца. Преподавала е и в София. Войкина е и журналист. Активен участник е в редица информационни групи за образование и Православие във Фейсбук. Обърнахме се към нея с няколко актуални въпроса за обучението по темите за исляма и какво знаят учениците за него, както и за историческата истина въобще, в учебниците по история, особено в условията на бежанска криза. Тя беше любезна да ни отговори изчерпателно на всички въпроси. 

–         Г-жо Войкина, попадали ли сте на ситуация на скриване на историческа истина в учебниците по история? Питам Ви това, във връзка с онзи термин за „османско присъствие”. 

–         Аз лично не съм срещала този вариант на учебника по история, където пише за „османско присъствие”. Не съм попадала на меки форми и скриване на историческа истина. Никъде няма вариант на оскотяване и осакатяване на историческата истина.

–         До колко се влияе съдържанието на учебниците от политическата конюнктура? 

–         Независимо от сменящте се правителства, учебниците по история не се сменят, в последните години, не им е била придавана нихилистична ориентация. Нищо не е премахвано и скривано. С течение на времето те са били допълвани с нови исторически източници, тълкувания и анализи.

–         Кога се употребява робство, кога владичество и кога иго, конкретно за османския период, в учебниците?

–         В един вариант някъде е употребено робство, защото се смята, че в Османската империя е имало закони, които просто не са се спазвали и никой не е контролирал това. Никоя държава няма интерес да избие поданиците си, защото няма да има кой да работи. Няма и кой да воюва. Митът с насилствените масови ислямизации също е преувеличен.

–         Злоупотребява ли се с това в учебниците днес?

–         Не бих казала. Ами представете си, ако се ислямизира цялата империя, кой ще работи, ако всички са мюсюлмани! Няма как това да е масова практика, по-скоро това са били кампании и именно така е отразено в учебниците.

–         Какви уроци има днес в учебниците, по темата за това, как са съжителствали мюсюлмани и християни по българските земи?

–         Има такива уроци, защото не можем да кажем, че пет века тук е имало само кланета и омраза. Има един отделен урок за бита и начина на живот на хората в Османската империя. Тук се разглеждат всички народности. Това е част от историческата истина, без преекспониране.

–         Колко точни са учебниците по история?

–         Учебниците са си абсолютно исторически точни и верни. В една такава огромна държава като османсската е нормално да има малцинства, но те не са пречели на никого и това си е отразено в учебниците.

–         Кое понятие е по-точно и по-историческо правдиво – робство, или владичество?

–         Най-често срещаният термин е иго, което по същество си е робство. За владичество говорим, когато става дума за международни отношения. Робство е, защото при съществуващите закони, българинът е лишен от изява – религиозна, културна и друга. Всичко се постига с голяма борба и това е вид робство. Това е разговорният израз. Юридически разбира се, българите не са били роби, а поданици на Османската империя. Макар че, свидетелството на един мюсюлманин в съда е било по-важно от свидетелството на десет немюсюлмани. След Хатихумаюна и Хатишерифа всички се изравняват по права, поне формално. Днес говорим за бели робини. По конституция никой не може да държи някого някъде насилствено. В същото време има бели робини в някои предприятия. Робството е разговорното понятие за зависимостта ни. Владичеството се употребява, защото се владее, идва от завладяване, защото имаме завладяване на територии. Смята се, че османците владеят, но не са собственици на хората и земите им. Владението е временно. Народите винаги са смятали, че ще дойде ден, когато ще се освободят. В този смисъл, няма фалшификации в българските учебници, няма нищо  насадено като излишна толерантност към поробителите.

–         Интересно ли е на учениците Ви да учат за Османската империя, въобще, как приемат Османистиката, макар, че в средното училище тя не се изучава така обособено, както в университета, все пак?

–         Обясняваме, че има такъв дял от историческата наука. Има достатъчно уроци, които касаят Османската империя. Може би трябва тези теми да са по-синтезирани, да не са чак толкова много уроците! Повече от три, четири урока за това не са необходими, а те са около 12, само за Османска империя!

–         Колко отстояние във времето трябва да има от едно историческо събитие, за да може то да се превърне в част от обективната историческа наука и да се преподава в училище?

–         Това е написано от Арнолд Тойнби. То се учи и по история, и по философия. 40 години е срокът и това идва от Мойсей, за да няма емоционалност. Необходими са 40 години, за да може напълно обективно да бъде оценено историческото събитие. Такива са законите на историческата наука в целия цивилизован свят.

–         Как се преподава сега комунизмът, като не са изминали 40 години от както той рухна през 1989 г., поне в Европа?

–         В 10 клас, в най-новата история, уроците за комунизма в СССР са много ясни и точни. После в История на България в 11 кл. – България, след 9 септември 1944 г., и в общата история в 10 кл. – социалистическите страни и „желязната завеса”, също се представят събтията безстрастно и без скрупули. Вкарването на нови уроци е абсолютно излишно, защото се забравят по-важните неща. Напълно адекватно, пестеливо, но ясно, се представят нещата от този исторически период, в учебниците.

–         Достатъчно ли е това, за да се придобие представа за този период?

–         Да, напълно достатъчно е, децата разбират, питат бабите и дядовците си за това и научават неща, които не са знаели.

Интервюто взе ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Източник: teacher.bg

Коментари във Facebook