Насилието сред децата – продукт на социалните дефицити

Насилието сред децата – продукт на социалните дефицити

Преди дни столичното 23-то училище стана известно с нов случай на насилие. Проблемът, според повечето е, че отново, за пореден път, просто е замесено момиче. Две момчета харесвали едно момиче и напрежението е достигнало своята връхна точка, когато едното момче посяга физически на другото, като иска да го отстрани, за да си проправи път към сърцето на момичето.

Това обяснение е напълно логично и напълно приемлиево от гледна точка на бързото и достатъчно обяснение. Проблемът обаче стои по-дълбоко. Защо едно момче посяга на друго, защо въобще решава, че може да разреши, какъвто и да било проблем именно чрез насилие? Тук е проблемът, в причината за употреба на насилие. Претендент-натрапник може да се отстрани по много други начини, без насилие, не че и те са особено коректни, но поне не се ползва насилие.

Всъщност, много отдавна групи в обществото ни алармират, че има проблем още от ранната детска възраст, когато децата, поради заетостта на родителите си, се възпитават на практика пред телевизорите. Един пример само е достатъчен – детското филмче за котарака Том и мишката Джери.

Почти в 90% от случаите мишката е изиграла номер на котката. Обикновено котката е жертвата и обикновено мишката упражнява откровено насилие над котката. Проблемът обаче не е толкова на повърхността – не е в котката и мишката, а е в принципа.

Насилието наистина ни залива от телевизионния екран и когато децата са в такава възраст, когато не могат все още да правят реален анализ и да оценяват правилно, това насилие се приема за норма и се превръща в начин на живот, в правило, в стандарт.

От тук, когато детето порасне, то приема наученото от телевизора за правилно и в един момент, когато е провокирано, то е склонно да приложи агресията в практическите си действия.

Телевизията не може да възпитава, тя може да е и е прозорец към света, от нея могат да се научат много неща, но възпитанието е личностен процес, то се прави от учителите и от родителите, съвместно. Когато възпитанието е в дефицит, тогава телевизията заема празнотата и усвояването на принципите се извършва механично.

А когато няма контрол върху тези принципи, ценностите се възприемат безконтролно и насилието става основен начин за разрешаване на конфликти и проблеми. Това е едно от основните обяснения за насилието сред децата днес – липсата на адекватно възпитание.

Не Том и Джери са виновни, виновно е обществото, което си затваря очите за социалните липси, а те са продукт на времето, когато все повече родители работят, понякога и извън страната, а учителите получават срамно ниско заплащане, което хронично ги дистанцира от призванието на професията. 

Коментари във Facebook